Сред тези огромни водни пространства, които напомнят морета, естетвено има образувани острови. На път сме да посетим най-туристическия между тях – островът Макинак (англ. Mackinac Island). За тази цел се отправяме към градчето Сейнт Игнас (англ. St. Ignace). Той се намира на северния край на един от най-големите висящи мостове в света – Макинак (англ. Mackinac Bridge) и от там тръгват корабчетата на две фирми към острова. Пътуваме близо до езерото и много често сред гъсти гори – истинско удоволствие през знойното лято и предполагам ад през дългата, снежна и студена зима. Местните хора твърдят, че тези гори крият доста разнообразен животински свят, включително и лосове, но освен сърни и елени ние не видяхме нищо друго.

Спираме само за кратко, за да успеем да видим отдалече моста, който е официалната граница между езерата Мичиган и Хюрън, в цялата му дължина

и продължаваме към Сейнт Игнас. Градът не е голям.Най-посещаваната му част е може би пристанището, откъдето тръгват корабчетата за остров Макинак. Докато чакаме корабчето, снимаме поредния мичигански фар – Уауатам (англ. Wawatam Lighthouse), но определено гледката на острова, с открояващия се на хълма Гранд хотел, е това което завладява вниманието ни.

На този остров не се позволяват никакви автомобили и той предлага на посетителите си приятни мигове в съхранената викторианска обстановка. Тук единственият транспорт са велосипедите и конските каляски. Каляските изпълняват ролята както на таксита от хотелите до пристанището, така и на товарни превози за снабдяване на хотелите и ресторантите.

Много фирми предлагат велосипеди под наем (ако посетителят няма собствен, който може да прекара с корабчетата) и въпреки всичко редиците от чакащи за велосипеди са значителни. Няма никакъв проблем обаче островът да се разгледа и обходи пешком, както правим ние.

Трафикът, колкото и смешно да звучи при положение, че липсват автомобили, е сериозен и е желателно пешеходците да се движат само по тротоарите. Вървим бавно по главната улица и се наслаждаваме на викторианските къщи. Много от тях са семейни хотели, освен това има и няколко по-големи курорта. Естествено не липсват приятни ресторанти, разположени по крайбрежната улица. Цялата тази комбинация от водни площи, цъфнали цветя, красиво оформени дървета е доста мамеща. За съжаление, ние сме отделили само един ден. За това след похапването (риба естествено) и кратка почивка на моравата на един от курортите, продължаваме по една от многото стръмни пътеки към запазената гора. Тук на хълма, къщите са още по-красиви, градините по-пищни и цветни.

Нашата цел е да видим отблизо най-известния, а мисля, че и най-стария хотел на осторва – Гранд хотел. Той е открит през 1887 год. и оттогава насам непрекъснато се радва на вниманието на много известни личности. Не само артисти, но и много политици, вкл. пет америкаски президенти, както и настоящия руски президент са били негови гости. Разходката може да продължи безкрай. Ние обаче трябва да поемем надолу, за да изчакаме на пристанището една стряскащо-голяма редица за корабчето, което ще ни отведе обратно до Сейнт Игнас и колата.

На път към следващия хотел минаваме по големия мост, който отблизо изглежда още по-внушителен. През оставащите два дни пътуването ни ще продължи по източния бряг на езерото Мичиган.