Предишната вечер пристигнахме в Травърс сити (англ. Traverse City) сравнително късно и нямахме време да го разгледаме подробно. Беглите ни впечатления са за по-голям град в сравнение с другите, които видяхме по западния бряг. По крайбрежния булевард забелязваме доста хубави хотели и чудесен обществен парк и плаж. Този район е един от най-големите производители на череши и вишни и за наше удоволствие се оказва, че точно тази седмица е Фестивала на черешата, който привлича според рекламите около половин милион посетители всяка година. Вече знаем какво ще правим тази вечер.

Сега обаче се отправяме към Националния парк “Слийпинг Беър Дюнс” (англ. Sleeping Bear Dunes – Дюни “Спящата мечка”). Източният бряг има много пясъчни дюни, но тeзи са обявени за национална забележителност и има удобен платен паркинг. Дюните заемат доста голямo пространство между езерото Мичиган и езеротo Глен (англ. Glen Lake). Паркингът, от който тръгва пътеката, е от страната на езерото Глен. Когато слезеш от колата, пред очите ти се открива един голям пясъчен хълм, по който хора и деца се катерят, тичат или търкалят.

Тръгваме нагоре с идеята, че като го изкачим от другата страна ни очаква голямото езеро. От върха с изненада откриваме следващ пясъчен хълм, а жадуваното езеро изобщо не се вижда на хоризонта. След няколко такива хълма и все по-горещото слънце, започваме да се усещаме като в пустиня, а езерото е като мираж, който едва се вижда в далечината и само уж се приближава. Когато все пак го виждаме по-ясно откриваме, че до там разстоянието, макар и да не е голямо, за нас ще бъде невъзможно да отидем и да се върнем. Затова благоразумно обръщаме посоката на 180 градуса.

На връщане към паркинга само мисълта, че сме си обещали целия останал ден да посветим на плаж, ми дава сили да бързам по нагорещания пясък, който безмилостно се промъква през дупките на “много удобните” ми сандали.

Добре, че срещнахме една служителка, която ни окуражи, че най-близкият плаж е само на десетина минутки пътуване. Не само плажът се оказа близо, но и водата не беше толкова студена и ставаше за къпане. Последва един истински ваканционен следобед.

Вечерта се потапяме във фестивалната атмосфера на Травърс сити – много хора, бира и жива музика, виенско колело и други забавления за децата, череши и черешов пай от всеки щанд. Доволни дочакваме залеза на яхтеното пристанище. Единственото, което помрачава настроението ни е, че следващият ден е последен.

За този последен ден сме си оставили удоволствието да опитаме още няколко плажа по крайбрежието на езерото Мичиган. След вчерашния ден сме доста окуражени – тук водата определено е по-топла, а и ние вървим на юг. Пътуването покрай брега, ако не бързаш и се отклониш по малките и по-спокойни пътища, е истинско удоволствие. Навсякъде по брега виждаме приятни къщи, много често със собствени докове, което създава много лятно настроение. Първата ни спирка е фарът на нос Бетси (англ. Point Betsie Lighthouse) и намиращия се непосредствено до него плаж. Към фара има и музей, но ние го пропускаме. Все пак лятото е, за да се насладиш на живота отвън, и ние не пропускаме да го направим.

Втората част на деня се отправяме към следващия фар – този на нос Биг Сейбл (англ. Big Sable Point Lighthouse) в щатския парк Лудингтън, в близост до едноименното градче. Пътеката към него се оказва, че минава пак през пясъчни дюни, а точно в началото й е разположен един разкошен плаж. Кратко колебание дали да изминем цялата пътека. След вчерашния опит през пясъчните дюни плажът естествено надделява. Това място беше последното ни откритие. Тук има няколко къмпинга, разположени по устието на река, плажът е доста голям, водата кристално чиста и топла. И аз, която бях обявила след последното къпане, че само ще се излежавам, без да влизам във водата, не издържах. Прекарах повече време във водата, отколкото на брега. Пожелах си да имаше още 2-3 дни за това удоволствие, но за съжаление Чикаго ни очаква.