Когато преди няколко години се разделихме с Гватемала, не съм предполагала, че съдбата отново ще ни доведе тук. Но ето ни отново в същия хотел и заобиколени със същите приятелски настроени хора. Сякаш не ни делят пет години – така че просто продължавам разказа си.

Днешната посока е към брега на Тихия океан, като преди това минаваме през Сафари парка Чапин. Паркът e пазделен на две части – открита, където големите екземпляри са свободни в есествената си среда, и традиционна част с клетки.

Отдавна сме минали детските години, но се забавляваме и снимаме с удоволствие в откритата част (особено жирафите, които можахме лично да нахраним).

В откритата част се влиза с кола и не се разрешава излизане от нея. Има доста животни от африканските савани, предполагам заради подходящия климат.

Прави впечатление, че местните екземпляри са доста дребни.

Ако не беше влагата, която в един момент започнахме да усещаме, мисля че щяхме да се забавляваме по-дълго.

За първи път, откакто посещаваме страната, усещаме влага. Не само защото сме в началото на дъждовния сезон, но сме по на юг и по-близо до океана.

След сафари парка Чапин отправяме към курорта Солейл Пасифико на брега на Тихия океан. Подозирам, че нашите домакини бяха решили да ни покажат възможно най-хубавите неща от страната. Не мога да коментирам курорта, защото ние не сме ползвали никакви услуги тук, но храната беше вкусна, а това че видяхме черните вулканични плажове по брега на Тихия океан – уникална възможност.