Езерото е най-дълбокото в Централна Америка и е заобиколено от три все още действащи вулкана. Добър избор на нашите придружители – мястото определено е много завладяващо и те оставя с желание да се върнеш отново.

Още с пристигането забравяме за неприятното пътуване – пътят беше в ремонт, движехме се много бавно и през цялото време местни хора вървяха успоредно с колата и се опитваха да ни продадат нещо.

За съжаление има райони, населени предимно с потомци на маите, които са доста западнали. Дребничките маи са много дружелюбни и са облечени с невероятно пъстри облекла. Тази пъстрота ни грабна още с пристигането ни и съпътстваше целия ни престой.

От Панахачел може да се наеме лодка и да се разгледа цялата околност, но ние все пак не сме на ваканция и разполагаме с ограничено време.

Просто се любуваме на цветята, зеленината и пъстротата наоколко.

Главната улица на градчето Кале Сантандер (исп. Calle Santander) е превърната в пазар и там могат да се изберат красиви сувенири – от ръчно изработени дрехи и дървени маски до интересни бижута (оказва се, че тук е на почит нефрита). Но това, което грабва вниманието, са хората. Много от тях, за да не губят време в очакване на поредния клиент, просто продължават работата си на място. На пазара са и млади и стари, носейки колкото се може повече от стоката на главата си.

И за да е пълна насладата посещаваме ресторанта на брега, който предлага току-що уловена от езерото риба.

На другата сутрин спокойствието и тишината наоколо така са ни завладяли, че ако следващия ни обект не беше старата столица Антигуа Гватемала (исп. Antigua Guatemala) или просто Антигуа, не знам как щяхме да се разделим с езерото.