Използвам пътуването в самолета, за да прочета поне основни факти за една от най-гъсто населените страни в Централна Америка.

Люлка на цивилизацията на маите, днес тя се оказва, че е една от доста бедните страни и за съжаление според предупрежденията на туристическите сайтове, не много безопасна. Мисълта, че на летището ще ме чакат Руси и негови местни колеги, ми действа много успокояващо.

Градът е разположен върху плато и заобиколен от все още действащи вулкани. Климатът му обаче, изненадващо за мен, се оказва доста благоприятен. Затова, а и защото дава добри възможности за работа, той е пренаселен, а въздухът не е много чист. Освен това навсякъде по улиците могат да се видят стари американски училищни автобуси. Боядисани в много свежи цветове, те са приятно променени отвън, но двигателите им бълват изгорели газове на всяка крачка.

И при двете ми посещения останах очарована от зеленината в града. По-късно разбрах, че Гватемала означава „място с много дървета“ .

Време е за моите придружителите да отиват на работа. Оставят ме пред хотела и ме успокояват, че бизнес частта е безопасно място, сочейки ми застаналия на пост военен в пълно саряжение. Мен обаче точно той ме притеснява малко. Явно не съм свикнала.

Отново времето, с което разполагаме не е много и затова вземам тур из Гватемала сити. Обикновено предпочитаме сами да си съставяме маршрутите, но сега това е невъзможно.
Доверявам се на човека, който едновременно кара буса и обяснява последователно на испански и на английски (заради това информацията, която чувам не е много).

Пътуваме по авеню “Реформа” (исп. Avenida La Reforma) – булевард, който би бил достоен за всеки голям град. Алеята по средата е оформена така, че посетителя да се запознае с някои от най-важните личности и моменти от историята. Оттук научавам за Мигел Анхел Астуриас (исп. Miguel Angel Asturias) – нобелов лауреат за литература. Мисля си, че този край на света е доста непознат за мен.

В по-старата част на града, а най-вече в голямата катедрала на Гватемала сити, официално наречена Първа столична катедрала на Сантяго (исп. Catedral Primada Metropolitana de Santiago) личи испанския стил.

Главният площад – Площада на Конституцията (исп. Plaza Mayor de la Constitucion) е оформен от катедралата и Националният дворец на културата на Гватемала (исп. Palacio Nacional De La Cultura de Guatemala) – голяма държавна сграда, която е била началото на всички пътища в Гватемала.

В центъра на площада се намира фонтан, което го прави привлекателно място в горещите дни.

Вече споменах, че хората в Гватемала са усърдни католици. Те се гордеят с църквите си и затова бяха застъпени доста в тура. Разгледахме подробно църквата Ла Мерсед (исп. Iglesia La Merced), в която са пренесени някои от най-важните символи от църква в Антигуа след пожара и пренасянето на столицата тук.

Интересна е историята на църквата Юрита или още Св. Богородица от Ангуиш (исп. La Capilla de Nuestra Señora de las Angustias), която е сравнително нова и е построена като благодарност за оживяването на богата фамилия след голямо заметресение през 1902 год.

Страната се променя и модернизира и това личи дори в най-новата църква, която нашият гид беше горд да ни покаже.

Гватемала сити е разделен на зони с цифрова номерация – за улеснение на населението от провинцията, където все още живеят доста неграмотни хора (особено възрастни потомци на маите). Така че по-старата част на града попада в зона 1.

Някои други сравнително стари сгради са извън тази зона, но не са много отдалечени и си заслужава да бъдат видяни. Такава е например централната сграда на пощата (исп. Edificio de Correos Central), чиято арка напомня арката в Антигуа, както и сградата на Военната академия (исп. Escuela Politecnica del Ejercito).

Други сгради и зони са съвсем нови и съвремени – Дворецът на правосъдието (исп. Palacio de Justicia) и близкия триъгълен Площад на Мира (исп. Monumento A la Paz).

Но може би бързото развитие най-много личи в бизнес и хотелската зона. Много американски фирми разкриват свои офиси в Гватемала, поради което хотелската зона има вид, който по нищо не се отличава от такиви зони, в която и да е част по света.

Разбира се градът има и такива части, които не са много приятни за разглеждане, което е нормално, като се има предвид колко е пренаселен.

Но пък зеленината и цветята, които могат да се видят навсякъде са добра алтернатива и донякъде заличават неприятното впечатление.

Нормално е в такъв голям и отдавна създаден град, да се сблъскваме с разнообразни неща.

Вече знам, че и градът, и страната Гватемала, има с какво да впечатлят туристите.

За съжаление не разгледахме Тикал – мястото, което пази най-много от историята на маите. Но при всяко идване откривам нови и интересни неща. Така че се надявам да имам повод за нови открития.