Това е пазарът, за който твърдят, че е най-големия в Централна Америка. Много от туристическите пътеводители коментират, че е задължително да се види. Затова без колебание приемаме предложението на домакините ни да го посетим.

Предупредени, че ще бъде доста пренаселено и че търговците тук понякога могат да са досадни, се отправяме натам. Понеже се смятаме запознати със страната и знаем, че посоката ни е същата, както при предишното посещение към езерото, сме подготвени за бавно и досадно каране. Приятно сме изненадани: пътят е в безупречно състояние и ние се придвижваме неочаквано бързо.

Когато доближаваме града, виждаме че всички сякаш са се запътили натам.

Пазарът в основната си част не ни изненадва – същата колоритност, с която вече сме се сблъсквали. Разбира се, мащабът е по-голям, освен това се продават храни, зеленчуци и дори живи домашни животни.

И въпреки че до всичко това вече сме се докосвали, тук е трудно да се съсредоточим и ни се иска да снимаме всичко – от една страна ни се мярка жена, забучила цялата си стока (малки мънистени сувенири) по своеобразен начин върху главата си, от друга попадаме на нещо като модно ревю, по улиците се придвижва малка процесия.

Градът, освен пазара, си има и свой живот. Затова не се изненадваме, че в църквата Санто Томас (исп. Santo Tomas), която е четиристотин годишна, се извършва някакъв ритуал, нито че се налага да почакаме в един от ресторантите, за да обядваме.

Като цяло – един интересен и наситен с цветове ден.