Започваме пътуването си по западното крайбрежие на езерото. Този ден трябва да изминем доста голяма част от заплануваното разстояние. Пропускаме някои от интересните места в близост до Чикаго, понеже вече сме ги посещавали, и то не веднъж. Искаме да достигнем и разгледаме известните Изрисувани скали (англ. Pictured Rocks) по крайбрежието на Горното езеро (англ. Lake Superior) в Горния полуостров Мичиган (англ. Upper Peninsula Michigan). Предварително сме си купили билети за пътуване с корабче, защото според всички прочетени мнения, това е най-добрия начин да разгледаме тази природна забележителност. Но понеже винаги пътуваме с идеята, че не се знае дали ще се върнем втори път по същите места, сме решили да направим и няколко други спирания.

Градовете около езерото не са много големи. Това, с което са известни е останало по-скоро в миналото. Езерото е било използвано за прекарване на желязна руда и в населените места все още личи, че е имало период, когато са разполагали с доста парични средства. Другото, което им е останало като спомен от добрите стари времена, са фаровете по брега, които сега за нас са кратки спирки по пътя към целта.

Първата ни спирка е фарът, който се намира на границата на двата щата Уисконсин и Мичиган, или по точно на устието на р. Меномини (англ. Menominee River), където е оформен един приятен крайбрежен парк “Ан Арбър” (англ. Ann Arbor Park) и фарът носи неговото име.

Кратка почивка и продължаваме към целта, за да установим изведнъж, че часовата зона се е сменила. Понеже това е непредвидено, спирката ни в хотела, който се намира в град Есканаба (англ. Escanaba), е колкото да хвърлим ненужния багаж и да хапнем набързо. Забравяме за почивки и приятни мигове при други фарове и бързаме към корабчето.

След порядъчно бързане пристигаме на паркинга в Мюнисинг (англ. Munising) и виждаме в далечината закотвения кораб. Вече няма съмнение, че ще успеем да се насладим на пътуването по Горното езеро. Настаняваме се и единственото, което остава е да се любуваме на дългия няколко десетки мили стръмен бряг, обагрен в невероятни цветове. Пред очите ни се редят пещери и подводни дупки, причудливи скални формирования, някои от по-характерните получили собствени имена. Минаваме покрай арката “Скокът на любовниците” (англ. The Lovers Leap), “Замъкът на миньорите” (англ. Miners Castle), “Индианската глава” (англ. Indian Head), “Катедралната скала” (англ. The Cathedral Rock). Крайна точка на това пътуване е Пръскащият водопад (англ. Spray Falls). При обратния курс виждаме в далечината и Големия остров (англ. Grand Island). Той е разположен точно срещу Мюнисинг и е част от гората Hiawatha National Forest. Установяваме, че през есента, когато гората се обагри в есенните цветове, тук ще бъде много красиво. Сега снимаме набързо един от малко останалите дървени фарове.

Едва след приключване на пътуването с кораба, успяваме да се полюбуваме на крайбрежния парк и естествено да снимаме тукашния фар.

Сега за съжаление ни очаква обратното пътуване към Есканаба. Как всъщност се озовахме в Есканаба – град, който е не е съвсем близо до Мюнисинг и Изрисуваните скали? Резултат от спонтаното ни решение да тръгнем в последния момент и то точно в дните около 4-ти юли. Оказа се, че намирането на хотел близо до скалите е проблем – по това време доста хора идват на отдих тук. Всъщност градът, а и хотелът, се оказаха добро попадение, така че доволни очакваме с какво ще ни сблъска следващия ден.

Днешният ден сме отделили за по-близко опознаване на природата около гр. Мюнисинг (англ. Munising). При пътуването вчера установихме, че гората, простряла се на няколко мили покрай брега, е приятна зона за отдих и днес сме решени да й отдадем нужното внимание.

Започваме с водопада Вагнер (англ. Wagner Falls). Подготвени сме за сериозен туристически преход, за да достигнем до него. Оказва се, че той се намира на по-малко от половин километър от паркинга и цялото това преобуване и пръскане против комари е излишно. Но пък местността е приятно прохладна и затова сме доволни. Нали избягахме от горещините в Чикаго.

Продължаваме към водопада на миньорите (англ. Miners Falls). Той е по-голям и по-интересен от предишния. Освен това е близо до плажа на миньорите (англ. Miners Beach), който видяхме вчера от кораба и оттогава мечтаем да го посетим и да поплуваме в езерото. По пътя към плажа се спираме на обзорната площадка на замъка на миньорите, откъдето се открива прекрасна гледка към малкия залив.

Бързаме към плажа, за да установим разочаровани, че водата е ледено студена и не става за къпане. Знаем, че водата в северните езера е студена от личен опит от плажовете край Чикаго, но там все пак през лятото e много приятно за къпане. Тази тук е ледена, затова и не оставаме дълго на плажа. Решаваме, че ще заменим плажа с разхода в красивата гора покрай брега. Докато избираме пътека, небето се покрива с облаци. Явно и тази идея няма да осъществим. Не ни остава нищо друго, освен да се прибираме към хотела. Отдавна не ни е валял такъв дъжд. Сега единствената ми мечтае е за една хубава дрямка в хотела.

Обаче докато изминем разстоянието до там, лятната буря отминава, небето се изчиства и грейва слънце. Това ни дава възможност да разгледаме Есканаба и по-точно крайбрежния парк.

Паркът е голям и добре устроен, има приятен плаж и разбира се – задължителния фар. Срещаме доста туристи с колела и пешком. Явно и Есканаба вече разчита повече на туризъм и е забравила времето на желязната руда (само в парка стои плоча, разказваща за старата слава на града). Радвам се, че имахме възможност да го разгледаме. Ще остане в спомените ми като едно спокойно и уютно място, където с удоволствие може да избягаш от летните жеги за 2-3 дни.