Събуждаме се нетърпеливи да се запознаем с града, който през 2010 година беше обявен за европейска столица на културата и се отправяме към Двореца на султаните. Тук за разлика от джамиите има платен вход, което означава допълнително чакане за билет.

Дворецът е голям, но малко хаотично построен, защото всеки султан е внасял свои корекции и идеи, поради което се нуждаем от доста време за разглеждане. Тук се намира и султанския харем.

Околността на двореца е оформена като градина, която по това време на годината грее с невероятните цветове на безброй лалета – част от 13-те милиона лалета, които се засаждат всяка пролет в Истанбул заради нейните 13 милиона жители.

Дворецът е разделен на три отделни вътрешни двора, които се виждат най-добре на макета, който ни посреща веднага след влизането.

Първи е дворът, в който е разположен Диванът, т.е. мястото, където са се събирали великите везири, за да решават съдбата на своите поданници.

Малкото позлатено кълбо, символизиращо земята, е точно срещу султанския прозорец и навява мисълта, че султанът е този който раздава правосъдието в света. Диваните наоколо са мястото, където насядалите велики везири са решавали съдбата на този свят (успешно или не съвсем).

Нашето разглеждане продължава. Даже се съмняваме дали времето, което сме предвидили ще бъде достатъчно.

В първия двор се намират още: кулата на справедливостта, която е най-високото тяло сред ниските сгради на двореца, султанската кухня, църквата св. Ирина (Hagia Eirene), която е първата ортодоксална църква, построена в Константинопол (за съжаление не успяхме да я разгледаме поради ремонт).

Много интересни предмети са събрани в султанския трезор, а така също и в залата с изящни подаръци, които поколения султани са получавали от други владетели.

За да отидем във втория двор трябва да преминем през Вратата на блаженството (Bâbüssaâde). Никой не е преминавал оттук без специалното разрешение на султана. Пред тази врата той е приемал различни официални паради, делегации и събития.

За съжаление започна да вали и развали най голямото удоволствие при всяко такова пътуване, а именно снимането. Повечето ни снимки станаха “драматични” (т.е.малко мрачни и сиви).

От последния двор се открива страхотна панорамна гледка към Мраморно море, но поради силния дъжд свършваме дотук с историческите забележителности.
Остава ни удоволствието от вечерта в рибния ресторант на площад Kumkapi.