Понеже не е необходимо двама души да чакат за билети, аз разглеждам пространството около галерията. То е артистично оформено и отдава заслужено внимание на едни от най-ценените испански художници Гоя и Веласкес.

В музея не може да се снима, което може би е за добро – дава ти възможност да се съсредоточиш върху експозициите, а и намалява времето, необходимо за разглеждане, а то както за всеки арт институт, никога не е достатъчно.

В Прадо посетителят има възможност да се докосне до повече от 5000 картини и скулптури. Построен през 18 век, този музей винаги е бил от особен интерес за испанската династия и тя е полагала всякави усилия, за да увеличава колекциите. Естествено доста голяма част от тях са на испански художници – Веласкес, Гоя, (любопитното е, че като млад той два пъти е кандидатствал в най-известната испанска художествена школа неуспешно), Ел Греко (който, всъщност е гърк, намерил подслон и най-вече признание в Испания), Франсиско де Цурбаран (исп. Francisco de Zurbarán), Хусепе де Ривера (исп. Jusepe de Ribera), Мурийо (исп. Murillo)…

Този ден сме комбинирали посещението на музея с парк – паркът Ретиро (исп. Parque del Buen Retiro), което на испански означава “Паркът на приятният отдих”. Той е сравнително близо и е може би най-голямата зелена площ в Мадрид.

Паркът, заедно с военният музей (исп. Museo del Ejercio) и Замъкът Ретиро (исп. Casón del Buen Retiro) са били част от огромната преди много години резиденция на Хапсбургите. За радост на мадритчани, през 1868 г. те са станали обществени места, които днес са доста посещавани.

Ние се озоваваме в парка точно в най-горещата част от деня и веднага усещаме защо мадридчани са благодарни за възможността да го използват.

Разглеждаме с удоволствие паметника на крал Алфонсо XII с приятното езеро пред него, Кристалния дворец (исп. Palacio de Cristal), двореца на Веласкес (Palacio de Velázquez), който е построен през 19 век, за да бъде място за експозиции в областта на минното дело, металургията, стъкларството, порцелановата индустрия, а в днешно време и всякакви други изложби. Той носи името на своя архитект Рикардо Веласкес Боско (Ricardo Velázquez Bosco), който е построил и Кристалния дворец.

И разбира се сблъскваме, както във всеки парк, с фонтани, приятни зелени площи и обитатели, които плуват, летят или се разхождат наоколо.

Излизаме от парка, за да се потопим в забързаното ежедневие на града, защото работния ден е свършил и неговите жители се готвят за вечерния живот. Пътят ни на връщане минава (този път по светло) през площада на Независимостта (исп. Plaza de la Independencia) с портата Алкала (исп. Puerta De Alcalá) и площада на Кибела с едноименния фонтан и се любуваме както на фонтана, така и на впечатляващата сграда на двореца на Кибела (исп. Palacio de Cibeles).