Този ден е посветен основно на най-известния испански архитект Антони Гауди (кат. Antoni Gaudi).

Започваме с най-прочутата му творба – базиликата Саграда фамилия (Светото семейство, кат. Basílica i Temple Expiatori de la Sagrada Família).

Според всички мнения (чути и прочетени преди нашето пътуване) ако трябва да избереш едно нещо, което да видиш в Барселона, това е тази сграда.

А идването ни 15-тина минути преди отварянето й беше добро решение. Опашката за билети не беше голяма, успяхме да влезем преди многобройните посетители и да почувстваме атмосферата й.

Трудно е да се опише гениалността на това творение, детайлите, идеите, атмосферата, която създава.

Снимахме я от всички възможни положения, аз се опитвах да направя малки филмчета, но сега когато ги гледам, мога да кажа, че нищо от тях не може да предаде великолепието на това, което видяхме. Макар и недовършена (и досега строителството й продължава и не е известно кога ще бъде окончателно довършена) тя определено може да се нарече апотеоз на човешкия дух и творчески порив.

Качването на една от кулите ни доближи до някои от детайлите й, но ни даде и общ поглед към града, което ни направи още по-нетърпеливи за това, което ни предстои.

Зашеметени сме, но ни чакат следващите творения на Antoni Gaudi.

Къщата Батйо (кат. Casa Batlló, Батйо е името на собственика, поръчал преустройството на къщата през 1904 г.) може да се разгледа доста подробно (някои от останалите къщи на Гауди и досега не са обявени за музеи и са недостъпни за разглеждане).

Въпреки, че къщата не е малка, тя не ни стряска с големина, а напротив. Липсата на прави ъгли,

използването на различни идеи от структурата на човешкото тяло (известна е още като “Къщата на костите”), носят мекота и успокоение и отново преклонение пред човешкото въображение, успяло да обедини всички тези детайли в такава завършеност.

Необяснимо е, как в рамките на един човешки живот могат да се създадат такива невероятни неща.

Къщата Мила (кат. Casa Milà) е известна още като “Откритата кариера” (кат. La Pedrera) заради грубия и недодялан външен вид. Ние отделяме най-много време на покрива с причудливите му комини, едно – защото по-голяма част от къщата е недостъпна за публиката, и друго – това е най-известната част от нея. Поетът Пере Химферер е нарекъл покрива “Градината на бойците” заради видът на комините, които приличат на бойци, защитаващи небето.

Ако човек има достатъчно време, може да открие отпечатъка на Гауди и на други места в града.

Но той не е единствения творец, който е творил в Барселона в стил Модернизъм.

Сблъскваме се и с други интересни сгради, пресичайки така наречения Път на Модернизма (исп. Ruta del Modernisme, кат. Route des Modernisme).

Тук една до друга се намират три сгради на тримата най-известни архитекти от това течение: къща Йео Морера (кат. Casa Lleo Morera) на архитекта Луис Доменек и Монтанер (кат. Llouis Domenech i Montaner), къща Аматие (кат. Casa Amatller) – архитект Жозеп Пуч и Кадафалк (кат. Josep Puig i Cadafalch) и споменатата по-горе къща Батйо (кат. Casa Batllo) на Антони Гауди (кат. Antoni Gaudi).

Повечето от тези сгради днес са приютили най-известните вериги магазини и подозирам, че някои от тях постепенно стават по-известни с името на веригата, която използва сградата (какъвто е случая с веригата Max Mara), но важното е, че са запазени и може да им се насладиш.

Питах се това ли е лимитът на човешкото въображение. Оказва се, че не е.

Доказателство за това е следващата ни спирка – Парк Гюей (кат. Parc Güell).

Паркът е разположен на един хълм. Ако не се използва непременно главния вход може да се вземе метрото до спирка Vallcarca и след това открития елеватор.
Паркът заема доста голяма площ и в началото е трябвало да бъде частно имение с около 60 сгради.

В последствие мястото е подарено за обществено ползване, с изричната воля на собственика, че там Гауди може да прави каквото реши и както реши, т.е. да отприщи таланта си. И той го е направил много успешно, в резултат на което, ако градът нямаше нищо друго освен парка, това място пак щеше да бъде привлекателен център за милиони хора.

Всичко тук: и голямата крива пейка, и дракона с игривите цветове, и съществуващите постройки сякаш ни пренасят в света на приказките, за да се откъснем от напрегнатото ежедневие. Не напразно тук са снимани някои от кадрите на приказката за Хензел и Гретел. Стоим дълго, наслаждавайки се на всичко.