Днес основната ни цел за разглеждане е т. нар. Малък град или Мала страна (чеш. Mala Strana), квартал на Прага на левия бряг на Вълтава точно срещу Стария град.

Карловият мост, отново претъпкан от туристи, ни отвежда през реката до Мала страна.

През далечната 1257 г. този квартал е бил малко кралско градче и като такова жителите му са се ползвали с много привилегии. Стръмните му улици са изпълнени със сгради, които по онова време са били дворци на местните придворни богаташи, а сега много от тях са посолства на чужди държави. Дълго време тази част на Прага е била населена предимно с немци. Интересни площади ни посрещат на всяка крачка, но безспорно най-впечатляващ е централния площад Малостранске намести (чеш. Malostranské náměstí).

Той формално е разделен на две части – горна и долна, и е наситен с характерни сгради и детайли.

Най-забележителната сграда на този площад е църквата Св. Николай (чеш. Kostel svatého Mikuláše), за която казват, че е най-добрият пример за барокова църква в Прага. Тук е съществувала църква още през XIII век, но бароковата си архитектура църквата е получила през 1755 г.

Достатъчно голяма като размер и невероятно интересна отвътре, тя погълна доста повече от заплануваното време. Освен с богато изрисувания интериор, църквата е известна и със своя орган, на който е свирил Моцарт.

И отново по стръмните улички се отправяме към друг много известен обект – манастира Страхов (чеш. Strahovský klášter).

По пътя към него продължаваме да се захласваме по сградите. Много от тях сега изпълняват по-съвременни функции на хотели, ресторанти, сувенирни магазини, но с нотка от интересното минало.

Манастирът е седалище на монашески орден и е основан през 1143 г. Още от основаването си има важно политическо, културно и религиозно значение.

Има няколко преломни момента в развитието му – пренасянето на останките на основателя на ордена Св. Норберт в църквата, построяването на първата библиотека в т.нар. Теологична зала (чеш. Teologický sál), а по-късно разширяването й с нова зала – Философската (чеш. Filosofický sál). Тук се пазят над 200,000 хиляди томове и други ценни предмети.

От терасата до манастира Страхов се открива великолепен панорамен изглед към града. Според уличните художници – най-добрият, и ние не пропускаме да му се насладим, като същевременно го „запечатваме“ в многобройни снимки.

Като всеки уважаващ себе си чешки манастир и към този има пивоварна, която предлага на изнурените туристи приятно място за утоляване на жаждата и глада.

Продължаваме обиколката си по стръмните улички на Мала страна. От тясната, но много живописна улица “Нов свят” (чеш. Nový Svět) се спускаме към Лорета (чеш. Loreta) – популярно седалище на пилгримите, чиято църква е построена през 1631 г. по подобие на църква на Богородица в италианския град Лорето. Църквата получава голяма популярност и постепенно се превръща в цял комплекс.

Точно отсреща се намира зданието на Чешкото външно министерство. То е разположено в Чернинския дворец (чеш. Černínský palác) – огромен комплекс, който два пъти е изгарял почти изцяло през своето съществуване.

При толкова много старинни паметници, по-новата история на Чехия някак си се губи. Само понякога паметник като “Мемориал на загиналите през войната 1938-1945” те кара да се замислиш за по-новите събития.

Прага е разположена на хълмове от двете страни на Вълтава, на които сполучливо са изградени и множество паркове. Отправяме се хълма Летна, на който се намира Ханавския павилион (чеш. Hanavský pavilion) – сграда, която е създадена за Пражкото изложение през 1891 г. и в момента e един от най-луксозните ресторанти в града.

Според много туристически ръководства от този хълм се откриват най-хубавите гледки към мостовете на Вълтава. Всъщност това е градът, на който направихме най-много панорамни снимки. Просто повечето от най-характерните туристически обекти са разположени на хълмове, а гледките са толкова интересни и различни от всеки един от тях. И особено в днешния ден успяхме да се насладим на Прага от най-различни височини.

Не можем да мечтаем за по-добър завършек на престоя ни тук.