По света Верона е известен благодарение на драмите на Шекспир, и най-вече като градът на Ромео и Жулиета. Но той е много по-стар от произведенията на английския писател и е играл важна роля както в античната Римска история така и по-късно през средновековието. През 13-14 в. Верона е независим град, управляван от могъщата и богата фамилия Скалиджери, а по-късно е част от Венецианската република. И сега градът е в състава на провинция Венето, чиято столица е Венеция.

Нашето посещение на Верона беше доста набързо (само за един ден). Нещо, което ние обикновено избягваме да правим – за да почувстваш духа и атмсоферата на един град един ден не стига. Ние използвахме почивката си на езерото Гарда и решихме да отделим един ден и за Верона.

За нашата обиколка на Верона сме си подготвили съответно списък с интересни места в града. Поради ограниченото време решихме да пропуснем разглеждане на музеите и галериите и предимно да се “шляем” по улиците на града. Времето беше повече от подходящо за такава дейност и може би и затова улиците на стария град бяха претъпкани с хора.

Започваме обиколката си на старата част на града от пиаца Бра (итал. Piazza Bra) – един от най-просторните и впечатляващи площади в цяла Италия. Пространството на площада се оформя от няколко интересни сгради – дворците Palazzo Barbieri, Palazzo della Gran Guardia и Palazzo Guastaverza, римския амфитеатър Арена Верона и от дъга от къщи, която се подчертава от широка павирана улица със заведения – любимо място за разходка както на местните жители така и на туристите.

Набързо преминаваме по улица Джузепе Мадзини (тукашния капан за почитателите на модата), след което завиваме към портата Борсари (итал. Porta Borsari) – древна римска порта от 1 в. Пр. Хр.

Следващият ни обект е Кастелвекио (итал. Castelvecchio – Стария замък). Това някога важно отбранително съоръжение на фамилията Скалиджери сега е музей, приютил колекции от картини, скулптури древни оръжия, керамика златни накити, миниатюри и камбани.

Непосредствено до замъка е и укрепеният мост Кастелвекио (итал. Ponte di Castelvecchio), известен още като мостът Скалиджери. Червените тухли по горната част на моста са в унисон със стените на замъка и са притегателно място за всички туристи, мове би защото едновремешните кули на моста сега са удобно място за снимки.

От Кастелвекио се отправяме към другия притегателен център във Верона – площадът “деле Ербе” (итал. Piazza delle Erbe – площадът на билките). Минавайки по улица Корсо Кавур (итал. Corso Cavour) успяваме да зърнем още няколко архитектурни забележителности – дворецът Каноса (итал. Palazzo Canossa), базиликата Сан Лоренцо (итал. Basilica di San Lorenzo).

По римско време пиаца деле Ербе е бил форумът на града. Сега с множеството живописни къщи и дворци той олицетворява духа на Верона. По-забележителните сгради тука са кулата Ламберти (итал. Torre dei Lamberti), дворецът Мафеи (итал. Palazzo Maffei), Домът на търговците (итал. Casa dei Mercanti), Палатата на съдиите (итал. Casa dei Giudici). Не трябва да пропуснем и мраморната колона с лъва на Св. Марко – символът на Венецианската република, както и Фонтанът на мадоната Верона.

В непосредствена близост до Пиаца деле Ербе се намира още един площад – Пиаца деи Синьори. Към него води къса уличка с интересна арка – арката с китовото ребро (итал. Arco della Costa). Митът за тази китова кост гласи, че ще падне върху първия безгрешен човек, който мине под него. Очевидно сред милионите хора, минали под него досега (не изключвам и нас), такъв не се е намерил.

Пиаца деи Синьори, макар и по-малък от пиаца деле Ербе, е обкръжен от не по-малко интересни сгради – Лоджията на съвета (итал. Loggia del Consiglio), дворецът Домус Нова (итал. Palazzo Domus Nova), (итал. Palazzo di Cansignorio), дворецът Дел Подеста (итал. Palazzo del Podestà), Къщата на пиетата (итал. Casa della Pietà), Общинският дворец (итал. Palazzo del Comune). В средата на площада се издига и паметник на Данте.

Продължаваме по ул. Санта Мария ин Киавика към гробниците на семейство Скалиджери – фамилията, управляваща града Верона и района в продължение на близо два века. Това е малък комлекс от пет гробници в готически стил наподобяващи храмове с каменни саркофази и балдахини, поддържани от колони със статуи на светци. На върха на всяка гробница има и статуя на погребания в нея владетел във военно снаряжение.

Уморени от ходене и от многото впечатления, а и вече поизгладняли, започваме да се оглеждаме за подходящо място да хапнем и отдъхнем. Намираме такова близо до реката Адидже на площадчето Пиаца Бра Молинари (итал. Piazza Brà Molinari). От малката градинка там се открива чудесна гледка към римският театър и парка Коломбаре на отсрещния бряг на реката.

Отпочинали и подкрепени с автентична италианска пица и вино продължаваме към църквата на ордена на доминиканците Сант’Анастасия. Това е и единственото място от Верона, където решихме да разгледаме по-подробно отвътре. И мисля, че не съжаляваме. Вътрешността на църквата, богато украсена типично по италиански с колони, скулптури, фрески и картини, е наистина впечатляваща.

Вървейки по Виа Понте Пиетра (итал. Via Ponte Pietra – ул. Каменен мост) достигаме и до самият Каменен мост. това е стар римски сводест мост, построен около 100 г. Пр. Хр. По него е минавал главният път от Генуа за Аквилея. Четири от каменните му сводове били взривени от отстъпващите немски войски през Втората световна война и възстановени с оригиналните материали през 1957 г.

На един хвърлей разстояние от Каменния мост е Катедралата на Верона Санта Мария Матриколаре (итал. Cattedrale Santa Maria Matricolare), която само запечатваме с камерите си без да влизаме в нея.

И както хората казват, че щом си в Рим трябва да видиш папата, така и във Верона би било голям пропуск да не видиш къщата на Жулиета. И въпреки, че Шекспир никога не е посещавал Верона, а Ромео и Жулиета са измислени персонажи, бившата странноприемница на семейство Капело (близко по звучене до Капулети) се е превърнала в може би най-посещаваното място в града. Стените на къщата и целият проход към вътрешния двор са изписани с хиляди любовни пожелания, а да се достигне до двора с прословутият балкон отнема доста време и блъскане в тълпата от напористи туристи.

Вече отметнали и последния обект в списъка ни можем да помислим и за едно джелато, след което се отправяме към колата. И макар леко разочаровани от Верона (може би най-вече заради невъбразимата тълпа туристи) все пак беше един доста приятен ден за нас.