След вчерашния ден установихме, че не е никакъв проблем да се достигне до църквата Санта Мария делла Салюте (итал. Basilica di Santa Maria della Salute) без транспорт. Но преди това имаме желание да се отдлечим от големия канал и да се полюбуваме на по-малките улички и канали.

Минаваме покрай рибния пазар, радваме се на оживлението по Riva degli Schiovani и така неусетно достигаме до Венецианския Арсенал (итал. Arsenale di Venezia) – мястото, където са се строяли военните кораби, за да се защитава богатата Венецианска Република. Счита се, че това е най-големия европейски индустриален комплекс преди началото на индустриалната революция. Предполагам, че това място е доста впечатляващо за мъжката половина, за женската остават романтичните канали и слънчевите пътеки по тях.

След като сме утолили глада, хапвайки пица, поседнали на стълбите на един паметник, като типични венециански туристи, достигаме целта – голямата църква.

Базиликата Санта Мария делла Салюте е типичен пример за венециански барок. Построена е в чест на избавлението на града от чумата и има творби на известни художници и скулптури.

За разглеждането на такива места винаги е необходимо доста време.

Затова, когато излизаме навън, времето ни изненадва – кани се да вали. На края на престоя си разбрахме как се случват всички наводнения, за които разказват местните хора.

За нас обаче Венеция ще си остане слънчева и очарователна.