Големият канал (итал. Canal Grande) е дълъг около четири километра и минава почти през целия град. Турът по него е чудесен начин да се опознае града и да се видят най-големите и красиви стари сгради. За богатите венециански търговци е било въпрос на престиж да построят своите дворци покрай канала. Разходката с гондола е класически (но доста скъп) начин да опознаеш Венеция. Но пък е преживяване да попаднеш в задръстване с гондоли, за да видиш уменията на гондолиерите на живо.

Публичният транспорт Vaporetto е добра алтернатива, защото е по-евтин, може да слизаш и да се качваш няколко пъти, за да направиш отклонение и почувстваш атмосферата на малките улички.

За да видим Големия канал в пълното му величие ние решихме да използваме водните автобуси на Vaporetto като започнем от първата спирка разположена малко преди ж.п. гарата. До там отиваме пеш вървейки от северната страна на Големия канал и накрая пресичаме канала по Моста на босоногите монаси (итал. Ponte degli Scalzi).

Любувайки се на пътуването по канала, понякога разпознаваме някои от сградите, за които сме чели предварително, като например Златната къща (итал. Ca’ d’Oro), за която познавачите твърдят, че е прекрасен пример на готическа архитектура, използвана в момента като галерия Франкети (итал. Galleria Franchеtti). Или пък дворецът Фоскари (итал. Palazzo Foscari) – отново готически стил, принадлежала известно време на Франеско Сфорца, а сега приютяващ Университета на Венеция Фоскари.

По-често обаче камерата запечатва сгради, които правят впечатление, а по-късно научаваме тяхната история (един начин удоволствието на пътешествието да продължи по-дълго).

Много от сградите днес се изпозват за хотели или казина, което е обяснимо, защото Венеция вече е по-известна с туризъм, отколкото с търговия. Други пък са минали през много трансформации – както например Турската борса (итал. Fondaco dei Turchi). Тази сграда, създадена през 12-13 век, през вековете минава в ръцете на различни богати фамилии, но остава известна като главната сграда на турската общност в града.

Различни епохи и стилове понякога се смесват в една и съща сграда, като например двореца Барбариго (итал. Palazzo Barbarigo), който е построен през 16 век, но мозайката върху фасадата му е от 19 век.

Във Венеция има и други църкви, освен голямата базилика Сан Марко. Hепосредствено на големия канал е църкавата Сан Симеоне Пиколо (итал. San Simeone Piccolo), чиито стълби едва ли не водят във водата. Тя е малка църква, но с много голям купол. Когато я видял Наполеон възкликнал: „Виждал съм църви без куполи, но не и куполи без църкви.“

Всяка сграда тук си има своята история – понякога известна, друг път не толкова.

Минаваме под централния мост Риалто (итал. Ponte di Rialto), близо до койтo е нашият хотел и продължаваме към следващия мост – Моста на Академията (итал. Ponte dell’Academia). Тази част от града сме оставили за следващия ден, защото там ни очаква друг голям обект – църквата Санта Мария дела Салюте (итал. Santa Maria della Salute).

Последната част от маршрута на Vaporetto е извън Големия канал през Венецианската лагуна. Тази част е не по-малко живописна от канала. От тук се виждат сградите около площад Сан Марко и оживената крайбрежна улица Рива дели Скиавони (итал. Riva degli Schiavoni). Завършваме пътуването си в източния край на острова близо до Арсенала – бившата корабостроителница на Венеция.