Брой посещения:496
Има и по-ранобудни от нас, затова се налага да изчакаме малко за да влезем в базиликата Сан Марко (итал. Basilica di San Marco).
Създадена за ползване от дожите, тя сега е катедралната църква на града. Заради разкошния дизайн, златните мозайки и статута й на символ на венецианско богатство тя е известна и като Златната църква. За няколко часа забравяме за снимки и се съсредоточаваме в разглеждането й.
Катедралата е пример на византийска архитектура, а вътрешността й е оформена като гръцки кръст, откъдето и 5-те купола – по един на всеки край на кръста и един главен над центъра на кръста.
Във вътрешността й освен всичко характерно, което може да се види във всяка катедрала, се намират и гробовете на някои от дожите на Венеция (Марино Моросини, Бартоломео Гардениго).
Изкачваме се до известните статуи „Конете на Св. Марко“, които през годините са пътували по света (в началото в Константинопол, по-късно Наполеон ги изпраща в Париж), но от 1970 г. оргиналите се пазят вътре в катедралата, а това което виждат туристите са бронзови реплики.
Терасата на катедралата е добро място за снимки на площада и всички сгради, които го оформят и го правят толкова известно и желано място за посещение:
• Националната библотека Сан Марко (итал. Libreria Marciana), чието начало поставя през 1362 г. Петрарка със своите ръкописи. По-късно библотеката се сдобива със сегашната сграда и излиза указ да й бъде предоставян екземпляр от всяка издадена във Венеция книга;
• Часовниковата кула, която е построена през 1499 г., но часовника и досега функционира, както и преди векове;
• Камбанарията (итал. Campanile di San Marco). В сегашния си вид е завършена през 1514 г. Достъпна за туриста, тя е едно чудесно място за поглед над цялата лагуна.
Времето тече неусетно, а на нас ни предстои разглеждането на Двореца на Дожите (итал. Palazzo Ducale). За него сме си взели специален тур „По тайните места на двореца“, който обещава да ни разкрие повече неща, отколкото вижда посетителят при традиционното му посещение.
Турът започва във вътрешния двор с кратък разказ за стълбището и статуите на гигантите (Марс и Нептун), които всеки посетител може да види. След това обаче продължаваме във вътрешността и се пренасяме в предишните векове чрез разказа на нашия гид. Дори самото отключване и заключване на вратите на помещенията с огромните старинни ключове създава атмосфера на нещо по-загадъчно и недостъпно за всеки.
Разглеждаме подробно всички помещения, които ни ослепяват със златни детайли, картини, скулптури. Дворецът е достойно място за главната фигура на Венецианската Република, място, където са се стичали богатства от много краища на света и чиито търговци са били известни навсякъде.
Тук се намира и залата, където хората престъпили закона са изслушвали присъдите си.
И тук ни очаква една изненада. Показват ни известният Мост на въздишките, който се оказва не някакво романтично място (както си мислех аз, а вероятно и много други незапознати с историята). Това е всъщност моста, по който са минавали престъпниците на път към затвора, след като са чули присъдите си, въздишаийки по изгубената свобода.
Ние също минаваме по моста, за да усетим как са се чувствали те, но и за да разгледаме затвора. Освен всичко друго виждаме и килията, в която е бил затворен Джакомо Казанова, за нещастие на много жени на богати венециански търговци, и чуваме и неговата история.
Турът оправдава името си и ни оставя заситени с информация, но и жадуващи да излезем навън и да се насладим на града.
Затова следващия ден е отделен за воден тур по Големия канал.
Остави коментар: