Пристигаме във Венеция по обяд и както обичайно отделяме следобяда за общо впечатление от града.

Макар и подготвени от многото информация за града сме зашеметени още с излизането от сградата на гарата. Водата ни заобикаля отвсякъде. Виждаме я не само с очите си, но я усещаме дори и с обонянието си. Веднага ни завладява ежедневния, макар и доста необичаен, ритъм на града. В близките няколко дни ще се придвижваме по канали, вместо по улици, ще използваме параходчета и лодки вместо коли (Vaporetto е тукашния воден градски транспорт) и ще трябва да пресичаме главната улица, (по-точно канал) – Canal Grande, само на установените места, т.е. мостовете. По този канал те са три (a след 2008 г. – четири) и разделят града условно на части.

Взели сме си хотел близо до най-известен мост над главния канал – Ponte di Rialto. Той е покрит, около него са разположени много кафета и ресторанти и оживлението е постоянно.

Туристите са толкова многобройни, че определено надвишават броя на жителите на града и ние веднага се усещаме в свои води.

Затова без да се колебаем, оставяме багажа и се отправяме към площад Сан Марко. Този път сме решени да вървим по улици и да се насладим на гледките на града. На площада ни посрещат гълъбите и не може да не си направим подобаваща снимка с тях. Макар и от няколко часа в града вече се чувстваме истински венецианци.

Не може да подминем без снимка магазина за маски и настроението ни се повишава. Обхваща ни карнавално настроение (въпреки, че тазгодишния карнавал е отминал, а до следващия има още много време, защото той се провежда през зимата).

Даваме си още малко време за разходка из улиците, в очакване на свечеряването за една последна снимка за днешния ден. С настъпването на вечерта улиците вместо да опустяват, се изпълват с хора – една приятна смесица от туристи и местни жители, за които е приключил работния ден. Нетърпението, с какво ще се сблъскаме в следващите дни ни обхваща.