Портофино (итал. Portofino) е разположен на север от Cinque Terre – между парка и Генуа, и ние на път за Генуа се отбиваме да го разгледаме.

Въпреки, че не е част от Cinque Terre той е със същия дух и размер като градчетата в Петте земи. Обявен е още през 1935 год. за защитена зона поради изключително големия интерес към него. Тук има само един паркинг, към който ние се отправяме със съмнение дали ще успеем да си намерим място. Благодарение на тактиката да отиваме на най-известните места възможно най-рано успяваме да паркираме и доволни поемаме на обиколка.

Спускаме се на площадчето-кей, което познаваме от гледаните по телевизията концерти на Андреа Бочели и което мечтаехме да видим на живо. Да, мястото изглежда наистина като от екрана и е обяснимо, защо се свързва с няколко филми и песен, създадени за него.

Продължаваме към църквата Св. Георги (итал. Chiesa di San Giorgio), построена през 12 век близо до светилище на персийски бог, която е напълно разрушена през Втората световна война и възстановена след това. Църквата е малка и много интимна, какъвто е и самия град.

Както всеки уважаващ морски град, Портофино има своя замък-крепост – замъкът Браун (итал. Castello Brown) и ние се отправяме нататък.

Той е построена през 1557 год. с функцията да защитава града и от този момент е неразривно свързан с историческите битки, които са се водели в този край. Превърнат в музей с богата градина той е една задължителна спирка при посещението на Портофино. Това е и мястото, откъдето се открива прекрасна гледка към залива.

Дълги години основният поминък тук е бил риболова, но сега с развитието на туризма на малкия кей могат да се видят много и луксозни яхти, а не малки рибарски лодки.

Ние отделихме само няколко часа за Поторфино, защото ни очаква още една спирка по пътя към Генуа.

Санта Маргерита (итал. Santa Margherita Ligure), градът за който се вярва, че е започнал съществуването си като малка военна римска база, по-късно рибарско селище, днес е голям луксозен курорт, който граничи на юг с Портофино.

Поради благоприятното местоположение тук винaги е имало населено място. В началото е малко рибарското селище на име Пешино (итал. Pescino). През 1229 год. то е било превзето от Република Генуа, след което няколко пъти е сменяло управниците си. По време на френската окупация от Наполеон I (1812-1814 год.) Pescino се слива със съседното селище и така се образува по-голямо населено място. Градът днес наброява повече от 9300 жители.

Крепостта със същото име (итал. Castello di Santa Margherita Ligure) е построенна през 1550 год., няколко пъти разрушавана от пирати и достроявана от местните жители, докато през 19 век губи военната си стойност. Малката част, която е останала в днешни дни е посветена на загиналите в Първата световна война.

В Санта Маргерита се намира най-голямата църква за района на Рапало (итал. Rapallo) – Базилика “Св. Маргерита от Антиохия” (итал. Basilica di Santa Margherita d’Antiochia), която е построена в бароков стил на мястото на разрушена стара църква.

И тук, както във всеки италиански град, колкото и малък да е, има повече от една църква. Ние посетихме църквата “Св. Мария с писмото” (итал. Santuario di Nostra Signora della Lettera), позната и като “Сан Джакомо” (итал. Chiesa parrocchiale di San Giacomo di Corte). Според преданието тази църква е свързана с дървена скулптура, изобразяваща св. Мария с младенеца в лявата ръка и писмо в дясната, която е открита от моряци в морето. Макар и по-малка от църкавата “Св. Маргерита от Антиохия”, вътрешността й е богато изрисувана. Изкачването на многобройните стъпала си заслужава и поради прекрасна гледка към пристанището, която се открива от нея.

Бърз обяд и кратка разходката по крайбрежната улица Виа Томазо Ботаро (итал. Via Tommazo Bottaro), по която от една страна са наредени най-хубавите сгради, а от другата са закотвени луксозните яхти.

ясно показва колко много се е променил статутът на града. Времето ни притиска и отделеното по предварителен план време за Генуа доста намаля, затова продължаваме нататък.