Днешният ден сме посветили на Порто Венере (итал. Porto Venere) – градът-пристанище, който се намира между Ла Специя и Cinque Terre. Той не е разположен на ж.п. линията, но пък какво по-естествено след като сме на крайбрежието да използваме корабче, за да се придвижим до там. А и не можем да оставим непосетен града, чието име идва от името на богинята-символ на красотата.

Намиращ се на западния край на Залива на поетите (итал. Golfo dei Poeti), той е на идеално място за контрол на морския трафик, поради което е бил постоянно обект на разпри межу Генуа и Пиза. Това е и причината градът да има доста променлива история – от моменти на бързо развитие до почти пълно разрушение при един от набезите през 1494 г. на френския крал Чарлз VIII.

Слизаме на кея и близкият площад ни посреща с надпис “Добре дошли”, оформен от цветя. Бързаме да се изкачим до църквата Св. Петър (итал. San Pietro), докато слънцето все още позволява. Тя е създадена през 11 век, като са използвани камъни от римските руини. Претърпяла е сериозна реконструкция през 19 век, но със запазени интересни елементи от старата църква (напр. нейната врата)

Минаването по улицата, която води към църквата с многобройните малки магазинчета, предлагащи песто (естествено най-доброто в района), спагети и други лигурийски стоки, е голямо изкушение за туриста. Но достигайки до църкавата забравяш за тях, защото оттук се открива прекрасна гледка към залива. Тук, в ниското се намира и пещера в скалите, наречена “Пещерата на лорд Байрон” (итал. Grotta di Bairon). Поетът е харесвал много това място и се разказва, че всяка година е прекарвал дълго време във вилата на приятеля си Шели.

От тук се вижда много добре и крепостта Дория (итал. Castelo Doria), която е построена през 12 век, но е преминавала през много реконструкции. Дълги години тази крепост е правела града важно и привлекателно място. На много места все още са запазени големи отрязъци от крепостните стени, свързващи сградата на хълма с портата на града, намираща се близо до площада от който тръгнахме.

Връщаме са на крайбрежната улица, където след вкусния обяд прекарваме няколко приятни часа в очакване на следващото корабче, което ще ни отведе в Леричи.

Освен традиционните заведения тук има и не-голям, но много приятен парк, който ни беше убежище от обедното слънце и прекрасно място да наблюдаваме трафика от малки лодки и яхти, които прекарваха туристи на отсрещния малък остров. Този малък остров е най-новата част на града с оформен плаж и нови сгради за все по-бързо увеличаващия се поток от желаещи да прекарат добре.

Идва време да се сбогуваме с Порто Венере и понеже следващия град го избрахме съвсем набързо, след хубавите моменти прекарани тук, аз не съм съвсем сигурна дали искам да тръгваме към Леричи.

В Леричи (итал. Lerici), наричан “Перлата на залива Специя”, са намерени следи от живот още от етруската ера. Той не прави изключение от съседните градове, които разглеждахме, и също като тях е бил обект на интереси на Генуа и Пиза. Тук е подписано мирно споразумение между двата града през 1217 год, което обаче е нарушено само няколко години след това.

Радвам се, че го посетихме въпреки първоначалното ми нежелание, защото градът се оказа много приятен. Доста по-голям от малките градчета на Cinque Terre, с повече от 10100 жители, той се оказа прекрасна опция за прекарване на този следобед. За това кратко ние успяхме да опознаем само малка част от бързо развиващия се град.

Тукашната крепост е типичен пример за това, че града няколко пъти последователно е сменял управниците си.

Всички са се стремяли да имат силно укрепена крепост, зашото от това е зависело управлението им и в резултат вътрешната кула е построена през 13 век от управниците на Пиза, докато северозападната стена е строена по време на управлението на Генуа. Претърпявала е няколко сериозни реконструкции, продължили до 16 век. Днес се използва за музей, както и за място за интересни концерти.

Леричи е бил любимо място на няколко поета и в днешно време “Залива на Специя” е познат повече като “Залива на поетите”, а в крепостта Сан Теренцо (итал. San Terenzo) има музей, посветен на семейството-поети Шели.

Крепостта е място, от където направихме едни от най-хубавите снимки на залива и на града, за който всички единодушно признахме, че с удоволствие бихме отделили и повече време.