Днес сме запланували да осъществим преход по една от живописните пътеки на парка – от Монтеросо ал Маре до Вернаца.

Отново исползваме влак да достигнем до Монтеросо, където бяхме предишния ден. Още след пристигането гледаме да не се бавим много – слънцето безмилостно напича и обещава да направи прехода ни доста тежък. Затова бързо се запътваме към пътеката към Вернаца.

Тя е доста стръмна (поне за нас) и в началото с доста стълби, но за наша радост върви през гора и ни предлага живителна хладинка. Почивката покрай малкото поточе, почти по средата на пътя, се оказва животоспасяващо. Тук най-сетне отблизо видяхме и другата забележителност на Cinque Terre – лозята, които са изпозвали всяка педя налична земя, което вероятно прави виното от този район толкова ценно.

Всички усилия по изкачването се забравят, когато в далечината се показва последното от петте, все още непосетено от нас градче – Вернаца.

Спускаме се от пътеката към Вернаца (итал. Vernazza) с мисълтта, че е задължително да опитаме тази кристално чиста вода, която от известно време се синее пред очите ни сред зеленината на лозята покрай нас.

За Вернаца са намерени сведения в документи, датиращи от 1080 г., които потвърждават, че града е бил важна крепост в средните векове. По улиците още могат да се видят останки от средновековни постройки., но най-голямото доказателство е сравнително добре запазената кула и стени от крепост.

Градът е играл важна роля и по време на републиката на Генуа (независима република от 1005 до 1797 г.), когато някои от нейните кораби са стояли тук на пристанище.

Спускайки се от пътеката към града ни посреща камбанения звън на главната църква на града – Санта Маргарита д’Антиохиа (итал. La chiesa di Santa Margherita d’Antiochia). Построена е през 1318 г. в готически стил и легенда разказва, че получава името си от намерената на близкия бряг кутия с кости на св. Маргарита. Тази реликва е загубена при една от многобройните морски бури, когато оригиналната и по-малка църква е разрушена.

Около кея са наредени типичните за всички тукашни градчета къщи-кули, построени плътно една до друга. Този характерен начин на строене на сградите е давал допълнителна защита от силните морски бури.

Във Вернаца прекарахме идеалния ден за посетителя на Cinque Terre: туристически поход, след което похапване и плаж по лигурийски, за да дочакаме залеза и свечеряването в едно от най-чаровните градчета на италианската Ривиера.