Езерото Комо с живописните си брегове и градчета е притегателен център за много богати и известни личности още от древността. Бреговете му са осеяни с множество вили, някои от които построени преди векове.

От всички достъпни за разглеждане вили ние си избрахме да разгледаме подробно Вила Балбианело (итал. Villa del Balbianello) – една от най-известните в околностите на езерото. Разположена е на малък полуостров. Много романтично място, но и лесно за охрана. Затова в началото тук се е намирал манастир, а през 1787 год. е построена вилата за кардинал Анджело Мария Дурини. Не зная дали заради сигурността на кардинала, но до главния вход посетителят се е доближавал само с лодка. Днес има вход и от сушата, който ние използвахме. Достигнахме до вилата след една приятна разходка сред зеленина, която ни донесе и една изненада. Дърветата наоколо бяха кестени, при това не диви, и пътеката беше затрупана с тях. Същите кестени, които по улиците на Рим ни примамваха печени от всеки ъгъл, но срещу не много приятна цена.

Освен с приятното разположение, тази вила е известна и с добре подържаните и оформени градини. Но тя не винаги е била в такова добро състояние. Има период в историята й, когато е била занемарена и е имало опасност да се разруши напълно. В този период американски бизнесмен я купува, възстановява и продава на италианския пътешественик Guido Monzino. След неговата смърт тя става собственост на Grandi Giardini Italiani – организация, която се грижи за най-известните градини в Италия.

Тази вила е известна и с появяването й в няколко филма, сред които най-известния е Casino Royale (2006).

Вилата се намира в Лено (итал. Lenno), което разглеждаме, но решаваме да се върнем в Комо (итал. Como), защото при това променливо време има опасност този град да остане неразгледан.

Град Комо е най-големия град, разположен покрай едноименното езеро. Ние го избрахме за наш “базов лагер” при краткото ни посещение на района на езерото. Избраното от нас студио La nostra mansarda d’artista беше съвсем близо до центъра, с артистична атмосферата и внимателна собственичка, което го прави мечта за туриста. Освен това първия ден се оказа, че е пазарния ден на местните производители. От продавача на сирене опитахме превъзходно козе сирене, което не можахме да се въздържим да не си купим. И не съжалихме, защото то прекрасно вървеше с червено италианско вино.

Най-известния гражданин на Комо е Алесандро Волта (Alessandro Volta) – известен физик и създателя на акумулаторната батерия. В града има музей на негово име, но ние решихме да посетим фара, наречен също на него – Faro Voltiano, който се намира на един от доста високите и стръмни хълмове около града и от който се открива страхотна панорамна гледка на цялата област. Всъщност фарът се намира в Брунате (Brunate), за който аз така и не успях да разбера дали се счита за отделен град или е квартал на Комо. Пътувайки нагоре обаче разбрах, че вчерашните пътища изобщо не могат да се категоризират като стръмни и тесни. Може би затова за достъп до фара се движи малко релсово влакче (фуникюлар), коeто определено бих предпочела следващия път (ако има такъв). Притесненията от пъпленето по пътя обаче се забравят като се стигне на върха.

Разбираемо е, че при такова приятно разположение Комо е бил обитаван още от най-стари времена (има останки, говорещи за живот тук още от бронзовата епоха), а и съответно е бил обект на нападения и често е сменял владетелите си.

Най-внушителната и интересна сграда със завидна история е катедралата Cattedrale di Santa Maria Assunta, известна още и като Duomo di Como. Тя е католическа катедрала, последната построена в готически стил в Италия. Много от характеристиките й наподобяват известната и най-голяма италианска готическа катедрала – Миланската. Строежът е започнал през 1396 год. и с прекъсване (основно поради липса на пари) е строена повече от 400 години, поради което има части и в други стилове. Главният олтар например е в бароков стил. Жителите на Комо полагат доста грижи за опазването й, включително и рестрикции по отношение на туристите. Предишната вечер по време на служба посещението й беше забранено (за първи път се сблъскваме с такава забрана).

От катедралата се отправяме към езерото, където се намира една от най-новите забележителности на Комо – скулптурата Life Electric от американски архитект с полски произход Daniel Libeskind. Завършена е през 2015 год. и е в чест на Алесандро Волта. Макар и обект на доста противоречиви мнения, което е характерно и за други творби на този архитект, ние с удоволствие прекарахме известно време покрай нея.

След кратка разходка из града, където запечатваме и някои други стари сгради, оставаме за известно време на площада покрай една дървена статуя на Пинокио – най-закачливия и весел символ на Италия. За съжаление на следващия ден трябваше да се разделим с тази красота. Но за сметка на това на другата сутрин установихме, че Комо е непосредствено на границата с Швейцария и естествено се изкушихме да посетим най-близката част на тази отдавна мечтана дестинация.