Този ден сме отделили за няколко градове на източния бряг. Още първия ден пътувайки по крайбрежния път се очаровахме от тях – изглеждаха като нанизани на бисерна огърлица. Пътувайки, човек трудно може да определи къде започва и свършва всеки от тях. Затова и изборът ни беше много труден.

Решихме да започнем с Гарда (итал. Garda), все пак това е градът носещ същото име като езерото. Рано е и за наша радост нямаме проблем с паркинга. Във всеки град наоколо има отделени доста места за паркиране, но броя на туристите никак не е малък, така че аз винаги се притеснявах дали ще намерим къде да паркираме.

При пристигането ни времето не беше слънчево, но в последствие слънцето се показа и така се озовахме с два комплекта снимки – слънчеви и не съвсем.

Тук още от праисторически времена животът се е въртял около езерото, затова и ние започваме опознаването на града от пристанището и след това се потапяме в съседните каменни улици. В града има няколко известни вили-дворци – двореца Фергосо (итал. Palazzo Fregoso), дворецa Карлоти (итал. Palazzo Carlotti) – интересна ренесансова сграда, в момента превърната в голям ресторант. Макар и не непосредствено на брега, най-интересната и открояваща се е вила Албертини (итал. Villa Albertini).

Сградата е построена през 15 век за семейство Becelli, което е притежавало голяма част от крайбрежието, започвайки от този град. По-късно станала притежание на конта Degli Albertini, който обаче запазил средновековната сграда с нейния характерен червен цвят.

В момента Гарда, както и повечето от градовете наоколо, e известен като курорт, особено сред немскоговорящо население. И затова на всяка крачка ни мамят ресторанти и сладкарници. Обещаваме си един приятен следобеден с кафе и сладолед тук на връщане и се отправяме към следващия град – Бардолино.

Бардолино (итал. Bardolino) се намира на юг от Гарда. Решили сме да се възползваме от живописния път и от близостта на населените места и да отидем до там пешком. По този начин удължаваме удоволствието от допира с красотата на езерото.

Всичко, което видяхме в предишните градове – приятно крайбрежие, добре поддържани маслинени масиви, живописни улици, средновековни крепости, се отнася и за този град. С едно съществено допълнение – тук се произвежда прочута марка вино със същото наименование, както и града, което не пропуснахме да опитаме.

В Бардолино има и няколко добре запазени църкви: Сан Дзено (итал. Chiesa di San Zeno) – построена през 9-ти век; Санта Мария (итал. Pieve di Santa Maria) – построена през 12-ти век, но върху останки от предишна църква, строена още през 7 век; Сан Николо (итал. Chiesa di San Nicolò) – построена от архитекта Бартоломео Джулиари (итал. Bartolomeo Giuliari) през 1830-1847 год. Тя е най-голямата, построена на място на съществуваща от 13 век църква, посветена на покровителя на града Св. Николай.

Колкото повече опознаваме района, толкова повече не ни се иска да свършва тази ваканция. И затова вместо да се отправим веднага към хотела, решаваме да посетим и Тори дел Бенако.

Тори дел Бенако (итал. Torri del Benaco) е разположен между градовете Гарда и Малчесине, което го прави чудесно място за последна спирка, преди прибирането ни в хотела. Той заедно със съседния Малчесине е играл съществена роля в административното управление на района около езерото още от 9 век, правейки го резиденция на Капитана на езерото. Намерени са останки от живот от предисторически период, а през римско време вече е имало оформен град с крепост Castrum Turrium. Заради разположението си, градът се е смятал за удобна и защитена спирка за почивка на запътилите се на север.

Върху останките на римската крепост, построена върху издадения малък нос в езерото, през 14 век фамилията Скалиджери, отчитайки стратегическото място, изгражда своят замък-крепост. Днес там се посещава Етнографски музей и сградата може да се приема като символ на града.

Разхождайки се из града, се сблъскване и със задължителните за всеки стар италиански град църкви. Най-добре запазена е църквата св.св. Петър и Павел (итал. Chiesa dei Santi Pietro e Paolo Apostoli). В сегашния си вид тя е построена през първата половина на 18 век от арх. Antonio Spiazzi, на мястото на стара църква, която е спомената в документи още през 12 век. Всички църкви водят началото си от преди няколко века, което ясно показва, че тук е кипял живот от най-стари времена.

Днес основното занимание е туризмът. На всяка крачка се разминавахме с туристи като нас, а много от сградите, дори и с историческо значение се превърнати в хотели или ресторанти. Въпреки това средновековния дух на селищата се усеща и се радвам, че успяхме да му се насладим.