Сирмионе (итал. Sirmione) е градът, които се намира на малък и много тесен полуостров в най-южната част на езерото. Районът е бил населен още преди пристигането на римляните. Красивата околност и приятният климат скоро го превръщат в предпочитано място за живот на богати и известни римски граждани (напр. поетът Gaius Valerius Catullus е живял тук през 1-ви век преди новата ера). Изграден е на изключително удобна от стратегическа и военна гледна точка площ. Затова тук се намира една от няколкото крепости на фамилията Скалиджери – фамилия, която е изиграла съществена роля в развитието на региона.

Бързаме да оставим колата на почти първия паркинг, който се пявява пред нас в началото на града. Оказва се, че трябва да повървим доста до крепостта. Но пътя ни минава покрай езерото и достигаме неусетно до нея. Тя е посторена през втората половина на 13 век по поръчка на първия владетел от фамилията Скалиджери, който е носел титлата лорд на Верона. Това е един добре запазен средновековен замък-крепост – няколко кули се издигат в ъглите му, а подвижният мост е предпазвал града от нахлуването на неприятели.

Застанали пред крепостта сме завладени от средновековния дух на града. Но и веднага правим сравнение: Сирмионе е по-голям от градовете около Комо и въпреки, че уличките му са типичните каменни и не много широки, не са толкова стръмни. Затова пък моето предположение, че може би не е толкова туристически ориентиран се опровергава на всяка крачка. Не можем да се разминем с многобройните туристи и постоянно имам усещането, че нечий сладолед ще се размаже в мен при всяко разминаване. В цяла Италия сладоледът е любимо изкушение за туристите, но най-големите и разнообразни сладоледи мисля, че видях тук.

Градът е до днес е привлекателен за известни личности. Мария Калас е живяла тук. Някои от хотелите, които съзираме са изключително луксозни.

В северния край на полуострова се намира най-известния в Северна Италия археологически комплекс с вила от римско време “Пещерите на Катуло” (итал. Grotte di Catullo). Името на комплекса е много подвеждащо. Това не са пещери, а сгради, които се били открити, когато вече са били в процес на разрушение и наподобявали пещера, откъдето идва Grotte (пещера). Освен това не са принадлежали наизвестния римски поет Катуло, въпреки че той е живял тук известно време. Дълго време се е смятало така, но в последствие археолозите доказват, че поетът е живял по-рано от времето на построяване на комплекса.

За съжаление, туристическото нашествие се е превърнало и в нашествие на многобройни сувенирни магазини и щандове. Понякога те са така разположени, че закриват фасадите на интересни сгради и дразнят при правенето на снимките. Този факт вече ни преследва навсякъде и понякога разваля удоволствието от разглеждането. Но при малкото време, с което разполагаме се опитваме просто да се любуваме на това, което виждаме.

Пътуваме на север към Малчесине (итал. Malcesine) по живописния път по брега на езерото. Това е градът, където ще прекараме следващите няколко нощи.

Имахме доста колебания преди да изберем хотела, защото всички градове наоколо изглеждаха еднакво приятни. Малчесине надделя по няколко причини – намира се почти в средата на източния браг на езерото и от тук може да вземем корабче, за да посетим отсрещния бряг. Не че от Сирмионе не можем, но както споменах, това езеро е доста по-голямо от Комо и ако човек реши да го пропътува по цялата му дължина с кораб ще му трябва доста време. Нещо, което ние никога нямаме в изобилие. От друга страна, градът е разположен е подножието на планината Монте Балдо (итал. Monte Baldo) и аз си мислех, че можем да продължим удоволствието от предишните няколко дни с разходка в планината. Този идея не можахме да осъществим все поради същата причина – липса на време.

Оказа се, че изборът ни е доста добър. Мисля за Малчесине като за град, който човек може да посети, ако има много малко време, а иска да усети атмосферата на живота около езерото. От една страна – характерните за района средновековни улици, достатъчно запазена крепост на известната ни вече фамилия Скалиджери, няколко интересни църкви, а от друга страна многобройни ресторанти и кафета, където да се наслаждаваш на италианската атмосфера с чаша вино или кафе в ръка (еднакво изкушаващи). Комбинацията от езерото, планината и множеството маслинени масиви наоколо прави градът много привлекателен.

Въпреки че нямаше как да отделим цял ден за тук, смело мога да кажа, че всяка свободна минута, която прекарахме беше удоволствие. Дори сега, споменът за една от вечерите, когато заваля и бяхме останали почти единствени на улицата, не е неприятен.

Крепостта, която се издига на един непристъпен хълм, е построена на място, където е съществувал замък още преди идването на римляните. Този замък е бил разрушен напълно през 6 век. Впоследствие всяка от управляващите фамилии е достроявала и дооформяла постройките, отчитайки предимството на мястото за отбраната на града. В момента тук се намира Историческият музей на града.

Нa брега на езерото се намира още една известна и добре запазена сграда – Дворецът на капитаните (итал. Palazzo dei Capitani). Първоначално този дворец също е принадлежал на фамилия Скалиджери. По-късно е преконструиран във венециански стил и е използван като резиденция на Капитана на езерото (човекът оговорен за опазване на земите наоколо). Един от тези капитани, Captain Domenico Becelli, е на особена почит тук, защото е спасил езерото и градовете наоколо от превземането им от испанците в началото на 18 век.

Стръмните улици и запазените каменни сгради направиха вечерите ни тук незабравими. На втория ден от престоя ни успяхме да го разгледаме и пътувайки с корабчето към отсрещния бряг, за да установим, че при възможност с удоволствие бихме се върнали за по-дълго в този район.