Базиликата Свещеният кръст (итал. Basilica di Santa Croce) е една от най-големите църкви в града, образец на готическия стил. Известна е още като Храма на италианската слава, защото е приютила монументи, посветени на Микеланджело, Галилео Галилеи, Данте Алегиери, Алфиери, Макиавели и др.

За наше съжаление главния олтар беше в реставрация, но интериорът на църквата предлага достатъчно много произведения на изкуството, но които да се насладим.

Отправяме се към малкия площад Микеланджело (итал. Piazzale Michelangelo), който е разположен на един хълм, даващ прекрасен поглед към града. В центъра на площада се намира копие (отново) на стауята на Микеланджело “Давид”, заедно с алегоричните фигури Ден и Нощ, Здрач и Разсъмване.

На път към този площад отдаваме необходимото внимание на двореца Пити (итал. Palazzо Pitti), най-големият и добре запазен типичен флорентински дворец от периода до 1457 г. При цялото останало великолепие на Флоренция, отвън това място за мен беше малко подтискащо, изградено изцяло от каменни блокове с единствен декоративен елемент – лъвски глави, разположени между прозорците на сградата. Вътрешността и задния двор обаче компенсират това впечатление.

Времето не позволи да се разходим из парка Боболи (итал. Giardino di Boboli) – най-големите художествено оформени зелени площи във Флоренция. Бързаме към Катедралния площад (итал. Piazza del Duomo).

Тук се връщахме много пъти, както през деня, така и през нощта. Катедралата Санта Мария дел Фиоре (итал. Santa Maria del Fiore или само Il Duomo) е дала името на този площад. Тя е четвъртата по големина църкава в света и е построена така, че е видима от почти всяко място от града. Интересно е, че църквата много дълго време е била без купол.

Архитектът, който е трябвало да построи купола, е предложил свой собствен дизайн, за който се смята, че е техническо чудо за онова време. Фасадата на църквата е изградена с различен цвят мрамор, а главният портал ни представя сцени от живота на Мадоната.

Вътрешността й обаче е тази, която зашеметява с пространство, което е наситено с картини, скулптури и дори остатъци от фрески от старата катедрала, която датира от 4-5 век.

Освен всичко споменато по-горе това е място, където са погребани няколко флорентински епископи, архитекти и дори папа Николай II и папа Стефан IX.

Част от катедралния комплекс е и камбанарията на Джото (итал. Campanile di Giotto). Тя има седем различни по големина камбани и като и самата катедрала е богато декорирана отвън с разноцветен мрамор. Джото не е успял да довърши строежа на камбанарията, но във Флоренция има още толкова много негови работи, че е решено по този начин да се увековечи името му.

Камбанарията и купола на катедралата са достъпни за изкачване до върха (след преодоляване на няколкостотин стъпала), откъдето човек може да се наслади на панорамата на Флоренция.

Баптистерият Сан Джовани (итал. Battistero di San Giovanni) е сградата, която довършва този комплекс. Това, което задържа вниманието, е вратата на главния (източен) вход, дело на Лоренцо Гиберти, наречена от Микеланджело „Вратата на Рая“ и за която преди векове Джорджо Васари, италиански писател, художник, историк и архитект я е описал като “безспорно перфектна във всяко едно отношение и трябва да се класира като най-добрият шедьовър, създаван някога”.