Пътуването от Рим до Флоренция не е неприятно, но всъщност губим първата половина от деня.

Следобедът на първия ден е просто време да се почувства атмосферата в града. Отправяме се към плащада на Синьорията (итал. Piazza Della Signoria), към който ще се връщаме още няколко пъти в следващите дни. Оформен от Стария дворец (итал. Palazzo Vecchio), от галерия Уфици (итал. Uffizi) и Лоджия Ланци (итал. Loggia dei Lanzi) той почти денонощно е пълен с многобройна тълпа хора.

Веднага се сблъскваме с няколко неповторими скулптури: Херкулес и Какус, фонтана на Нептун, както и копие на статуята на Микеланджело “Давид” Надявам се по-късно да видим и оригинала.

От фасадата на Лоджия Ланци ни привличат стилизираните образи на четирите добродетели: благоразумие, справедливост, умереност и мъжество. Лоджията, която е любимо място за жителите на града, всъщност е своеобразна галерия на открито.

Още през първите няколко часа животът тук ни завладява.

Септември е чудесен месец да се посети Флоренция – топъл, но не горещ, поради което животът кипи с пълна сила до полунощ: на площада има организирани вечерни симфонични концерти на открито, начинаещи художници показват своите картини директно върху асфалта, прeвръщайки цялата улица в импровизирана галерия.

Тази вечер ни очаква и още една изненада – Фестивалът на хартиените фенери.

Жителите на Флоренция правят всичко възможно, за да поддържат традициите живи и този фестивал е част от усилието да се направи по-интересен живота в града.

Завладени от атмосферата, се смесваме с коренните жители на града и се понасяме по улиците му.

Мисля, че още тази вечер опознахме доста повече от предвиденото.

Освен това установихме, че всички обекти, които бяхме решили да видим, могат да бъдат посетени без да се ползва кола.

Доволни, че успяхме да запечатаме и залеза над река Арно, най-сетне се отправяме към хотела за почивка, сигурни че следващите дни ще са наситени с много нови впечатления.