Брой посещения:552
Когато в продължение на няколко седмици си живял с идеята за едно пътуване, най-дразнещото нещо е губенето на време по пътищата, за да достигнеш началната точка. Ако пък и времето се развали, може да си развалиш настроението, още преди да си видял каквото и да било. В такава ситуация рискуваме да попаднем и ние, защото едва тръгнали към първата си дестинация – Кортина д’Ампецо (итал. Cortina d’Ampezzo), започва да вали. Но хубавите пътища (опровергаващи моята представа за италианците като немарливи и не много усърдни хора), китните градчета, през които минаваме, и забулените в облаци върхове на планината, ни пречат да се поддадем на лошото настроение.
Единственото, което е ясно – трябва да променим в движение плановете. Но достигайки до Кортина, слънцето се показа и ние видяхме града и околностите без досадния дъжд. Разбрахме, че макар и с променен график, удоволствието от ваканцията няма да бъде разрушено.
Кортина д’Ампецо е най-големият зимен туристически град в Доломитите, в който е проведена една от зимните олимпиади. Отвсякъде ни гледат спретнати хотели в сгради алпийски стил и балкончета, отрупани с цветя. Конструкциите на лифтовете, които водят до ски пистите, са многобройни. Не е зима и до преди малко е валял дъжд, но въпреки това улиците са пълни с туристи. Отвякъде звучи немски език, защото както и по-късно забелязахме, Доломитите и езерото Гарда се оказват любима дестинация за немските туристи. Тъй като немският език тук е официален, както италианския, те определено се чувстват като у дома си. Градът днес е известен преди всичко като ски курорт, но е населен отдавна. За това говори църквата в бароков стил, която е построена 1769-1775 год. Той е бил и отправна точка на много от първите изследователи и катерачи на оклоните върхове.
Пътят ни от Кортина д’Ампецо до Болцано, където ще прекараме следващите няколко нощи, е изпълнен с размяна на първите впечатления и картини, които потвърждават първото мнение, че Северна Италия не е с типичната италианска атмосфера, а една приятна смесица от швейцарско-австрийско-немско атмосфера.
Градът има малко повече от 6 000 постоянни жители, но подозирам, че туристите в пъти надвишават техния брой. Колкото повече се отдалечавахме на север и се изкачвахме на по-високо, толкова повече се сблъсквахме с немскоговорящи. Като пример, тук в Кастелрото повече от 80% от местното население говори немски език (и предполагам, че толкова са и хората чувстващи се австрийци). Той е заселен от древни времена и има писмени сведения за него от 988 год. (споменат в исторически документи като разрушена крепост). По-късно селището се е оформило около църквата Св. св Петър и Павел. Кастелрото е типичен пример на малък град в този район. Докато пътувахме обичайна картина беше: църква с камбанария в центъра на селото (даже камбанариите бяха почти еднакви, с изключение на часовника върху тях), наоколо изрядно поддържани и измазани къщи сред една почти невероятна зеленина. Толкова наситени и свежо-зелени поляни през септември не съм виждала досега.
Както и в повечето градове наоколо, най-развит тук е туризмът. Ние спряхме в града на път към Компачо (итал. Compaccio, нем. Compatsch), откъдето тръгват много лифтове за ски-писти и за различни туристически маршрути. Тази начална точка за лифтовете е разположена в една от най-обширните мoрави Зайзер Алм (итал. Alpe di Siusi, нем. Seiser Alm). Маршрутът, който бяхме определили за този ден беше Пътеката на вещиците (Trail of Witches). Знаехме, че той е кратък и лесен и затова не бързахме. Когато пристигнахме в Компачо се оказа, че не можем да използваме лифта, който ни трябва, защото той спира да се движи след 17:00 часа.
Заменихме го с една разходка по пътя до хотел Панорама. В този слънчев следобед планината ни се разкри в най-красивия си вид. Дъждът, който предишния ден ме беше ядосал, тук явно е бил сняг, така че планината беше лятно снежна – девствена и огряна от слънцето.
Остави коментар: