Започваме деня с посещение на бившия бенедектински манастир, който сега се използва от университета на Катания. Нашият гид разказва с удоволствие и много факти историята на манастира. Това всъщност е донякъде историята на изригванията на вулкана и земетресенията в Катания, защото много голяма част от манастира е останала съхранена след тях (за разлика от много други сгради в града). Получените хлътвания и размествания на пластовете са довели да интересна вътрешна архитектура на сградата (предишен първи етаж в момента е на едно ниво с трети етаж от друг период и т.н.)

Приятен е факта, че в момента това е сграда на университета – около нас се разхождаха студенти, а стари ниши от манастира се използват за библиотека и компютърни зали и това създава много интересно усещане за преходност между поколенията.

След манастира голяма част от този ден отделихме на парка Белини. Не само за това, че той е голям. Усещането да си навън в пролетния ден сред зеленината и огромни дървета си заслужава. Паркът е добре поддържан и увековечава името на един от най-уважаваните граждани на Катания – известния италиански композитор Винченцо Белини (итал. Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini).

Продължихме разходката и в ботаническата градина към университета. Тя е по-малка от парка, но в нея има интересни растителни видове и също е доста приятно място за разходка.

Катания се оказа по-малка от предвиденото. Ако знаехме това със сигурност можехме да организираме и посещение на някой по-отдалечен град. Ние обаче запълнихме последния ден преди всичко с разходка из града и отдаване на нужното внимание на италианското кафе и сладкиши.