Днешният ден е отделен за посещение на Потсдам. За малко повече от половин час градската железница ни отвежда от Берлин до столицата на федерална провинция Бранденбург.

Тук най-голямата атракция са двореца и градините Sanssousi. Дворецът е служел за лятна резиденция на пруския крал Фридрих Велики. Той е построен по подобие на френския Versailles, за да служи като място за удоволствие и наслада на краля. Дори името му е съчетание от две френски думи sans souci (без грижи).

Построен е в стил рококо, по-малък e от френския, но всички детайли напомнят предназначението му – балове и удоволствия.

Най-голямата бална зала – мраморната, разделя двореца на две части: източна част, в която е апартамента на Фридрих Велики, и западна част, в която са спалните за гости. За Волтер има отделна стая, в която той е прекарал три години.

Както и всички останали владетели, пруският крал е обичал да бъде заобиколен от произведения на изкуството. Но освен, че ги виждаме в основния дворец, се оказва че за тях съществува и отделна сграда.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Responsive WordPress Image Scroller Plugin

Счита се, че това е най-ранната обособена немска художествена галерия.

Разхождaйки се в парка достигаме и до Новите покои (Neue Kammern) – сграда, която е отделена само за гости.
Една от най-изящните стаи тук е залата на огледалата.

Докато се любувам на интериора, започвам да мисля, че няма да ни остане време за градините. А те заслужават не по-малко внимание от дворците.

Освен това в другия край на парка ни очаква Новия дворец (Neues Palais). Той е бил създаден след Седемгодишната война с идеята да покаже, че дори и войната не е в състояние да наруши пруското величие. Оказа се, че в понеделник Новия дворец е затворен (при цялото ни внимателно планиране понякога се случват и такива неща). Но като го гледах колко е голям, си помислих какво ли ни очакваше там.

Някои от сградите на Новия дворец – офисите, сервизните помещения и оборите, сега са част от Университета на Потсдам.

Потсдам не е само Sanssousi, затова след кратка почивка за обяд в бирарията, разположена в непосредствена близост до двореца и университета, се отправяме към замъка Cecilienhof. Това е последният немски дворец, построен за резиденция на принц Вилхелм и съпругата му Сесилия. Той получава известност като мястото на провеждане на Потсдамската мирна конференция при приключването на Втората световна война. Интериорът му е трансформиран, за да приюти световните лидери, така че последователно разглеждаме частите, които са отделени за Сталин, Чърчил и Рузвелт, както и залата, в която са се провеждали заседанията. Имаше доста млади посетители и си помислих, че това е добър начин да се научат факти от не многодалечната история не само на Германия, но и на света.

Работният ден е към своя край и ние едва не изтървахме последния тур за Мраморния дворец. Добре че служителката тук беше много ентусиазирана и добре информирана, така че получихме един почти частен тур из този дворец.

След разделението на Германия дворецът е използван като казино за съветските офицери, разквартирувани в Потсдам, като в парка му дори са били разположени танкове и ракети, а стената, отделяща Западен Берлин от тогавашната ГДР, е минавала от другата страна на Светото езеро (Heiliger See), на чийто бряг е разположен Мраморния дворец.

Радвам се, че успяхме да го разгледаме, защото както прочетох по-късно той е един от най-добрите примери за сграда в ранен неокласически стил в Прусия.

Денят е сравнително дълъг и имаме време да се полюбуваме и на града – минаваме през портата Nauen, холандския квартал и прекарваме приятни последни минути на по чаша бира в центъра на Потсдам близо до неговата Бранденбургска врата.