Днес се отправяме към Пилниц – малко предградие на източния бряг на р. Елба, и едноимените парк и замък. Там се намира дворецът, който е служел за лятна резиденция на саксонските владетели. Местоположението му (на самия бряг на реката) е нарочно избрано – да могат владетелите да пристигат до двореца с лодки по р.Елба.

Не можем да мечтаем за по-хубав есенен ден и единодушно решаваме, че няма да разглеждаме двореца отвътре. Сигурна съм, че ако бяхме влезли, щяхме да се сблъскаме с многобройни и изящни произведения на изкуството. Предишните два дни ни убедиха, че саксонските владетели са имали вкус и желание да покажат на света този вкус, така че колекциите им са огромни.

Ние обаче прекарваме един прекрасен преди обяд, наслаждавайки се на парка и разглеждайки различни детайли.

Освен основната сграда из парка се сблъскваме и с други по-малки, но достатъчно интересни сгради.

Гледката, която се открива откъм двореца, както към реката, така и към населеното място ни убеждава, че трябва да отделим малко време и извън двореца.

Хубавото време и тези приятни гледки заплашват да провалят предварителното ни разписание.

След Pilnitz се отправяме към т.нар. Нов град (нем. Neustadt), където е територията на младите хора, защото тук се намират университета, общежитията и много приятни места за похапване.

В тази част на града отвсякъде ни посрещат нестандартните идеи на младостта.

В Neustadt не всичко обаче е ново. Минаваме покрай църквата Св. Мартин (нем. St. Martin Kirche), която противно на всички неща, които видяхме през целия си престой, макар и доста голяма, е учудващо занемарена.

В тази част на града се намира и Военно-историческият музей на немските въоръжени сили. Музеят се помещава в бивша сграда на оръжеен склад, преустроена от арх. Даниел Лийбескинд (Daniel Liebeskind), който поставя прозрачна стреловидна добавка към нео-класическата фасада на сградата.

Neustadt не е нов. Той е бил отделно населено място на източния бряг на река Елба, възникнало по-късно от Стария град и присъединено към Дрезден след това. Така че в тази част на града има също стари и интересни сгради и фонтани.

Нашата цел обаче е Златния конник (нем. Goldener Reiter), който блести в края на главната улица (нем. Hauptstraße) и представя Август Силния в римски доспехи, обърнал поглед към Полша. Ако има име, което най-често срещахме досега това е неговото. Дрезден дължи много на този владетел, но показва и своята признателност.

Крайбрежната ивица от страната на Neustadt е място за разходки и отдих. Там също има едно място, което се е превърнало в символ. Мястото, от което известният италиански художник Каналето е нарисувал Дрезден и по този начин го е съхранил за поколенията. Сега всеки турист може да застане на това място и да има своя вариант на града.