Днес ще разгледаме двореца Charlotenburg – най-големият дворец в Берлин, в памет на починалата рано Софи Шарлот, съпруга на владетеля на Бранденбург Фридрих III. Той е бил любим дворец и на следващите поколения владетели и затова постоянно е обновяван. През войната е бил разрушен, но сега отново е една от големите туристически атракции в Берлин. В двореца се е намирала и прочутата „Кехлибарена стая“, подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на съюзника му руския цар Петър Велики, която впоследствие изчезва през Втората световна война и досега нейното местонахождение е загадка.

Сега могат да се видят много от останалите стаи богато украсени с различни произведения на изкуството – картини, гоблени и пр. Това, което отличава този дворец от останалите, които аз съм виждала, е частта от двореца, наречена Порцеланов кабинет, предназначена за огромна колекция порцеланови съдове и фигури.

Не са малко нещата на които може да се отдели внимание тук – параклиса към двореца (който си е една доста богато украсена църква с орган), гербовете на владетелите, техните портрети и най-разнообразни съхранени неща от бита им.

Освен това дворецът има и две по-нови крила, а цялото пространство между тях е отделено за парк, който завършва с чайната къща Belvedere.

Но времето, както винаги ни притиска и затова оставяме Charlotenburg и се отправяме към комерсиалната част на града – Kurfürstendamm, широкия булевард, от двете страни на който се редят известни и скъпи магазини. Тук е и огромния, известен още от социалистическо време мол KaDeWe (Kaufhaus des Westens).

Не пропускаме църквата-паметник Kaiser Wilhelm Gedächtniskirche – църква, която е пострадала от бомбандировките, и най-долната й част е оставена полуразрушена, за да напомня за последиците от войната.

Това е последният ни ден в Берлин и за вечерта сме резервирали посещение в Reichstag. Няколко пъти минавахме покрай сградата и разглеждахме околното пространство. И макар отвън сградата да е запазена, вътре е изцяло подновена. Стъкленият интериор, заедно със стъкления купoл са дело на арх. Norman Foster и както разбирам от аудио информацията, която всеки посетител получава, е уникално архитектурно решение, с което немците много се гордеят.

Новите сгради за парламента Paul Löbe Haus и Marie Elisabeth Lüders Haus, които са от двете страни на река Spree, създават едно внушително пространство.

Завършва посещението ни в Берлин и аз не мога да си дам сметка, колко все пак от този огромен град успяхме да видим.