Кацаме на летище Tegel и окуражени от прочетените отзиви, че Берлин има добре развит обществен транспорт, си купуваме карти за него. Първата спирка преди хотела ни е Берлинската централна гара Hauphbahnhof. Тя е огромна, защото тук се разминават най-различни видове транспорт: U-Bahn, S-Bahn, международни и регионални влакове, освен това има много магазини и заведения, но се сблъскваме с много добра организация и яснота при използването й (типично по немски).

Началото на днешният ден сме отделили, за да се запознаем с по-съвременното лице на Берлин и се отправяме към Potsdamer Platz.

Този площад получава развитие едва в последните няколко години и всъщност тук много силно се усеща американското влияние. Заобикалят ни сгради, казино, магазини, с познатите американски имена.

Основно място заема огромното пространство на Sony Center, но и всички сгради около него могат спокойно да се пренесат във всеки по-голям американски град.

Цялото пространство наоколо е осеяно със странни скулптури на пълни жени (улична изложба на китайския скулптор Xu Hongfei) и аз даже изказвам съмнение, че това е някаква реакция против твърде американизираната част на града.

На площада се сблъскваме и с части от Берлинската стена. Като съвременници на нейното падане естествено е да сме заинтригувани. Само по тези части някой по-млад човек е трудно да си представи за какво точно става дума. Но историята е предадена точно и ясно на описанието между отделните части: 162 км стена, които са разделяли града на източен и западен Берлин, минавайки през паркове, жилищни части, индустриални зони.

И досега тук могат да се открият остатъците от това деление. Някои, като напр. безличните жилищни сгради, са доста тъжна гледка, на други – прословутата марка коли Трабант – берлинчани просто са погледнали с известна доза чувство за хумор, превръщайки ги в туристическа атракция. За нас, като бивши собственици на такава кола, това беше едно мило връщане към спомените.

• 
• 
• 
• 
• 

Responsive WordPress Image Scroller Plugin

Продължаваме към Checkpoint Charlie – най-известния контролно-пропусквателен пункт след построяването на Берлинската стена.

Запазено, както е изглеждало преди, мястото засяга един от най-болезнените моменти от история на града.

Отправяме се към един от най- хубавите площади в Берлин – Gendarmenmarkt. Оформен още през XVIII век от внушителната сграда на концертната зала (Konzerthaus) и две църкви – немската (Deutscher Dom) и френската (Französischer Dom), той е любимо място за берлинчани и гости, особено през коледните празници, защото тук се организира традиционния коледен базар. Двете църкви си приличат много. Französischer Dom е по-старата от двете, а Deutscher Dom е била напълно разрушена през 1945 г. и е възстановена едва през 1996 г.

Както видяхме и през следващите дни, тук се строи интензивно. Много от разрушените още през Втората Световна Война сгради се възстановяват едва сега и се строят много съвременни. Обликът на Берлин сигурно ще бъде доста по-различен след няколко години.

Паметникът на писателя Friederich Schiller дооформя пространството на площада.

• 
• 
• 
• 
• 

Responsive WordPress Image Scroller Plugin

Минава ми мисълта, че в Берлин всичко е с доста внушителни размери. И булевардът Unter der Linden (Под липите) затвърждава тази мисъл. Вървейки по този известен булевард, сравним по символика и големина с парижкия Champs-Élysées, минаваме покрай огромни, пищни и интересни сгради – университета Хумболт (Humboldt Universität) и неговата стара библиотека (Alte Bibliotek), паметника на крал Фридрих II Велики (Friedrich der Große),

Руското посолство, за да достигнем до един от безспорните символи на Берлин – Бранденбургската врата (Brandenburger Tor).

Притегателен център за туристите, тук те могат да се видят по всяко време на денонощието. Ние не правим изключение и затова се връщахме няколко пъти за снимки.

На запад от Бранденбургската врата се простира любимото място на берлинчани за отдих и разходки – градския пак Großer Tiergarten. Улицата „17ти Юни“ (Straße des 17. Juni), която е част от западната транспортна радиална система, разделя парка на две. Името й е посветено на датата, на която гражданите на Източен Берлин през 1953 г. вдигат въстание срещу комунустическия режим и съветската окупация, потушено от войските на СССР и другите страни от т. нар. Варшавски договор.

Вървейки по „17-ти Юни“ стигаме до паметника на падналите съветски войници в битката за Берлин през април и май 1945 г.

Кратък поглед и продължаваме към Площада на Републиката (Platz der Republik), който всъщност е една оргомна зелена поляна пред сградата на Райхстага.

Заобикаляме Райхстага и слизаме до брега на река Шпрее (Spree). Kрайречната алея Ludwig Erhard Ufer е хубаво място за разходки (пеша или на велосипед). Тя започва от двете нови и модерни сгради на немския федерален парламент – Paul Löbe Haus и Marie Elisabeth Lüders Haus, които са разположени от двете страни на реката и са свързани помежду си с мост.

Ние, вече доста уморени, поемаме по алеята и се наслаждаваме на гледките от двете страни на реката.