Денят ни започва с посещение на Пантеона, защото се намира сравнително близо до хотела ни и аз си мисля, че не е необходимо много време за разглеждането му.

Построен да служи за църква през 1744 г., по време на френската революция го използват за да бъдат погребани важни фигури от този период.

Интериорът под купола е оформен като гръцки кръст и в една от нишите се намира гробницата на Жан-Жак Русо. В криптата са гробниците на Виктор Юго, Емил Зола, Волтер. И отново всяко свободно пространство е запълнено с някаква форма на художествени произведения.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Responsive WordPress Image Scroller Plugin

Тук също имахме възможност да се насладим на Париж отвисоко (не толкова, колкото от Айфеловата Кула, но гледките си заслужават).

Отправяме се към катедралата Парижката Света Богородица (фр. Notre Dame, за която също съм склонна да кажа, че е символ на града) и аз същевременно си мисля „кое в крайна сметка е символа на Париж“ и при всичко видяно досега ми е трудно да си отговоря.

На това място е имало сграда още от римско време, което ни показва, че се намираме в една от най-старите части на града.

Строежът на църквата е започнат през далечната 1163 г. и разбираемо за такава стара сграда е минавал през различни достроявания и промени. Времето е причинявало много поражения, но най-големия проблем е била опасността да бъде разрушена по време на революцията.

Снимаме я от всички възможни страни, изкачваме се до камбанарията (та кой не е чел „Парижката Света Богородица“) и се връщаме вечерта отново, за да се потопим в неповторимата атмосфера за нещо непреходно, което витае тук.

Някои от детайлите, които не могат да се пропуснат са: фигурите на 12-те крале, изображението на Страшния съд над главната порта, както и различните фантастични и нереални фигури по кулите.

Париж наистина те оставя без дъх, защото само през един блок от Нотр Дам без да напускаш острова се намира кралската църква Сент Шапел (фр. Sainte-Chapelle) – един от шедьоврите на готическата архитектура.

Витражите и вътрешността (особено в слънчев ден) са невероятни и каквито и суперлативи да се използват, няма да опишат достатъчно добре гледката, която се откри пред нас. Не забелязваме архитектурата, защото цветовете и богатата декорация я превъзхождат.

Замаяни от видяното дотук минаваме от едната страна на реката, за да се разходим покрай импровизирания арт щанд от рисунки и стари книги, носещи типичния парижки дух.