Замъкът Фонтенбло (фр. Château de Fontainebleau) се намира на около 55 км югоизточно от Париж и е достъпен с железопътния транспорт. За да достигнем замъка от гарата вземаме автобус, от който трябва да слизаме едва получили първи впечатления от града.

Замъкът, който ни очаква, е доста голям и стар. Тук още през 1137 год. е имало ловна сграда, която френските владетели са посещавали за лов в близката гора. Тази сграда се е разраствала непрекъснато през годините, защото това е било лятна резиденция за френските монарси от Луи VII (1120 -1180 год.) до последния Наполеон III.

Много голямо развитие замъкът получава през Ренесанса. Тогава са добавени сгради към основната, декорирана е голямата бална зала и входното сълбище е оформено като подкова.

Това е и времето, когато се е обръщало толкова голямо внимание на изкуството, че и досега има школа наречена Ecole de Fontainebleau. За нея научаваме разглеждайки оформената галерия на Франсоа I. Тази галерия, както и други промени в замъка са дело на крал Франсоа I, който представя италианския Ренесанс във Франция.

Много големи промени са направени и по времето на крал Анри IV (1570–1610). Добавена е сградата, която се нарича Gallerie des Cerfs през 1601-1606 год.

В резултат на различните промени и вкусове много от сегашните зали носят белези от различни епохи. Такава например е залата на стражите, чийто таван е от 1570 год., а камината – от 1836 год.

С най-много детайли са запазените спални. Спалнята на кралицата е използвана от няколко поколения, от Мария Медичи до последната императрица на Франция.

Много добър пример за запазена декорация от времето точно преди Френската революция е будоарът на Мария-Антоанета.

Спалните на кралицата и краля в един момент са били отделени на различни етажи. Тогава е оформено и т.н. стълбище на краля, което има много сцени от любовния живот на Александър Велики.

Каквото и предназначение да са имали различните помещения сега всички биха могли да се опишат като малки изложбени зали. Тези зали носят духа на вековете – по стените се преплитат гербовете на владетелите живели тук, виждаме как се променя вкуса им и това води до изменяне и налагане на различни стилове, както в изкуството, така и във всекидневния живот (мебелите, съдовете, които са били употребявани се променят пред очите ни).

Някои от промените са много любопитни: троната зала на Наполеон Бонапарт e била преди това кралска спалня, в която на мястото на леглото стои донесения от двореца Тюлери трон, а бившата стая за преобличане и гримиране на краля заедно със съседните помещения е преобразувана в апартамент за Наполеон Бонапарт.

Освен апартамента на императора в този замък има оформен и голям музей на Наполеон Бонапарт.

В него се запознаваме с доста факти от живота на неговото близко обкържение. Много картини и други предмети от бита ни въвеждат в света на императора. Отделено е внимание и на наследника, с който той много се е гордял.

В такъв голям кралски комлекс винаги има отделени помещения за църква и библиотека. Тукашната църква е La Chapelle de la Trinite. В началото на това място е имало монашески манастир без никаква декорация. През 1608 год. започва рисуването на стените, а през 1628 год. са оформени балконите (които са били достъпни само за кралската фамилия) и резбованите тавани. Това превръща църквата в един от най-добрите примери на ренесансово изкуство от втората школа на Фонтенбло.

Помещението, което е оформено като библиотека е не по-малко впечатляващo – дълго 80 метра, създадено в края на 17 век от Анри VI, то пази хиляди ценни книги и много други произведения на изкуството и науката.

Замъкът е огромен (един от най-големите в околностите на Париж, без да броим Версай), но турът вътре е добре организиран и с много информация. След този подробен тур излизаме отвън, за да се насладим на хубавия ден, а и за да се подкрепим (не можем да устоим на френската кухня).

Паркът също е огромен и аз се радвам, че отделихме цял ден за това посещение. Тук ни очакваха много фонтани, зелени площи, езера.

Градът извън замъка също изглеждаше приятен. Отделихме му време, за да установя за пореден път колко очарователна може да бъде френската провинция.