Тази събота сме отделили за замъка Шантийи (фр. Château de Chantelly), намиращ се на 38 км северно от Париж. Знаех за него, че не е кралски и затова предполагах, че ще видим нещо по-малко като размери.

Оказа се, че бъркам. Въпреки че градът не е голям, същото не може да се каже за замъка.

Това е семейния замък на принцовете Конде от 17 до 19 век, братовчеди на френския крал. Той по нищо в моите очи не се отличава от кралските замъци, които сме посещавали. През 19 век е бил любимо място за почивка на френската аристокрация, както поради близостта до Париж, така и поради голямата конюшна, която винаги са поддържали тук.

Замъкът се състои от 2 части: по-стара постройка, която е разрушена изцяло и след това препостроена, и по-малка (Petit Chateau), построена през 1560 год.

При влизане през главната порта прави впечатление надписът Musee Conde. Оказва се, че колекцията от произведения на изкуството, която има замъкът е една от най-големите и стари с образци от френския и италианския Ренесанс. Henri d’Orleans, Duke of Aumele събира тази ценна колекция и през 1886 год., предава управлението на замъка на група от 5 френски научни институти, които го превръщат в музей веднага след неговатa смърт.

Освен огромната и ценна колекция от произведения на изкуството Henri d’Orleans, е оставил и още една уникална колекция – от много и ценни книги. Смята се, че тя съдържа повече от 60,000 тома, като около една трета от тях са показани в т.н. читалня, което е скромното наименование на една много добре организирана библиотека.

Не само главната галерия е място за картините. Във всяка зала независимо от нейната функция, горната част на стената е отделена за картини.

И този замък е бил любимо място за ловуване. Затова и сега в салоните за разговори (в които, някои от мебелите бяха интересно позиционирани), виждаме картини и килими с различни ловни сцени.

Една от залите е посветена на воените успехи на Louis de Bourbon (1621-1686) в 30-годишната война срещу Испания. След тези успехи той става известен като Grand Conde (Големия Конде). Тук са изложени единадесет огромни платна – разкази за битките на принца, нарисувани от Sauveur Le Conte.

В друга зала – под неговия портрет са изложени знамена и бойни доспехи.

Принцът освен добър военоначалник е бил и доста образован и е приемал тук Молиер (Molière), Расине (Racine), Никола Буало́-Депрео́ (Nicolas Boileau-Despréaux), Ла Фонтен (La Fontaine), Луи Бурдалу (Louis Bourdaloue) и Жак-Бенин Босюе (Jacques-Bénigne Bossuet). Този замък може да се похвали с добре образовани владетели, които през годините са правели много за запазване и развитие на изкуството.

Наред с традиционните съдове, прибори и различни вещи от бита, които се показани във всеки замък, тук видяхме и различни дантели. Оказа се, че една от най-фините познати дантели се нарича Дантелата от Шантийи (La dentelle de Chantilly).

През 17 в. френската принцеса Anne Genevieve de Bourbon организира производство на този вид дантела тук и тя бързо става много популярна сред аристокрацията в Париж.

Интересна е „залата на маймуните“, която е декорирана през 1730 год. – известен пример на френски „рококо“ стил. Тя разделя апартаментите на принца и принцесата и повечето от картините, изобразяват ежедневния живот, като човешките фигури са изобразени чрез маймуни.

Не пропускаме готическата църквата на замъка, която е била разрушена по време на френската революция и през 19 век изцяло възстановена. Тя впечатлява с умело изрисуваните дървени панели.

За да продължим към парка и конюшната, минаваме по централното стълбище, чието оформление напомня стълбището в Petit Palais, Париж.

Всеки замък има своя парк и както и да е оформен той, за мен винаги е приятно да прекараме известно време в него. И тук не липсват зелените площи, статуите, езерата и водните канали. Хубаво място за отдих, преди да продължим с последната част от тура – конюшната.

В голямата й сграда освен манежа и удобствата за около 30 коня има организиран и музей. В него в 15 зали са изложени около 200 произведения на изкуството (естествено свързани с коне), може да се проследи развитието на различни породи, на конния спорт, както и да се види ролята на коня в мирно време (за лов и развлечение) и при война.

На края една мисъл се прокрадва в главата – „Няма съмнение, че френската аристокрация е живяла добре.“