Chenonceau е последният замък, който успяхме да посетим (около Лоара има стотици замъци, но нямаше как да включим всички в плана си). Moже би не трябваше да разглеждаме три големи замъка в един ден. Просто не можем да обърнем достатъчно внимание на всичко, а това малко ни изнервя.

Спалните са толкова много, че е обясним коментара на едно дете, който дочух в тълпата: „Какво да гледам толкова – спални, спални и пак спални“.

Да, много са и всяка от тях е толкова пищна, с толкова много картини, килими и други произведения на изкуството, че за подробно разглеждане наистина е необходимо много време.

Не напразно това е било любимото място на любовницата на крал Henry II, Diane de Poitiers. Тя е направила много за замъка – както вътре, така и отвън – при оформянето на градините. Това обаче и е изиграло лоша шега. След смъртта на краля, замъкът и е бил отнет от Catherine de’ Medici, която също се е грижила много за него, особенно за градините наоколо. Времето обаче така ни притиска, че дори не можем да им се насладим.

Успяхме да хвърлим един поглед на винарната. Не че това е рядкост, напротив – Франция е известна с хубавата си кухня и хубавите вина, а кралете обичат да се наслаждават на хубави неща. Но ние не успяхме да им отдадем подобаващо внимание.

Сега е време за сбогуване. Може би някоя друга ваканция.