Брой посещения:500
Замъците по р. Лоара ден 3-ти: Карта и маршрут
Септември 2008 (September 2008)
- Hotel France et Guise, Блоа
- Магистрала А10 – шосе D7
- Замъкът Виландри (Château de Villandry)
- Шосе D7 – шосе D57
- Замъкът Льонже (Château de Langeais)
- Шосе D57 – шосе D7
- Замъкът Юсе (Château d’Usse)
- Шосе D7 – шосе D17
- Замъкът Азе-ле-Ридо (Château d’Azay le Rideau)
- Шосе D751 – шосе E60 – магистрала А10
- Обратно в Блоа
Виландри (Château de Villandry)
Villandry, както и много от другите замъци, е пример за ренесансова архитектура. Той е построен на земята, където до 17 век се е издигала старинна крепост. Това, което го отличава от останалите замъци, са неговите градини. Те са оформени през 1906 год., когато собственик на замъка става Joachim Carvallo, който влага много пари и енергия, за да се постигне това, което днешният посетител вижда.
Не че в другите замъци няма градини, но тук те са доведени до съвършенство и в тях се преплитат красотата и функционалността.
Разположени са на три нива: градината на любовта, където растенията са оформени във формата на сърца; градината на подправките и зеленчуците, (най-интересна за мен) и нагледен пример за това как човешкото въображение може да роди красота и от най-всекидневни неща; и градината на цветята, която въпреки че не изненадва, просто гали окото. А лозите и плодните дръвчета са така оформени, че не мога да реша към кой аспект на градините (функционалния или на красотата) да ги отнеса.
Собствениците на този замък доскоро са живели там. В изложения дневник едно от момичетата споделя, че нейното детство е било като приказка.
Не се учудвам, защото ние стояхме няколко часа, но аз също се почувствах като в приказка, към която ще се връщам с удоволствие.
Льонже (Château de Langeais)
Продължаваме към Langeais. Този замък най-много отговаря на моите представи за замъкa-крепост – с подвижна входна врата, с малки бойници и неприветливи сиви каменни стени. Той е бил любимия на Louis XI, крал с доста скромен вкус, който пренебрегнал далеч по-женствения замък Amboise, а така също и кралицата, и прекарвал доста време тук.
Във вътрешността на замъка не липсват някои забележителни картини и фламандски гоблени, а отвън и традиционната градина, но всичко това е сведено до необходимия минимум.
Сведения за построен тук замък са от далечната 992 год. Местоположението му – на границата на земите на графа на Anjou и графа на Blois, които непрекъснато са воювали за надмощие – го прави прицел на непрекъснати атаки, но и на постоянно укрепване.Това, което виждаме ние сега, е вариант на замъка от XV век. Не само сградата, но и мебелировката е почти изцяло запазена и дава ценна информация за живота от този период.
Замъкът всъщност се смята за един от най-старите по тези земи. Построен е няколко години след датираният като първи Château de Doué-la-Fontaine.
И тъй като самото градче, макар и малко, беше много приветливо, а есенното слънце доста примамливо, ние отделихме по-малко внимание на вътрешността на замъка и доста повече на вкусните френски сладкиши.
Юсе (Château d’Ussé) и Азе-ле-Ридо (Château d’Azay le Rideau)
Романтиченият и прекрасно разположен сред зеленина Usse е пълна противоположност на войнствения Langeais. Може би затова разказвача на приказки Шарл Перо го е взел за първообраз на замъка на Спящата Красавица.
В замъка има направени сцени с восъчни фигури от приказката, което го прави мечтано място за много малки момиченца.
Той е интересно място и за по-големи – със своята експозиция от восъчни фигури с френска мода, която се променя периодично.
Градините на замъка, макар и не толкова впечатляващи, както във Villandry, също са грижливо оформени. Изобщо, замък достоен за претенциозния женски вкус.
Azay le Rideau също би могъл да се определи като “женски” замък. Построен в периода 1515-1527 год., той е един от ранните френски ренесансови замъци. Изграден върху остров, замъкът впечатлява с интересната си фасада и добре оформена английска градина. Френският писател Балзак, който е живял наблизо, често се е възхищавал на красивото му местоположение.
Още през 1905 год. замъкът е обявен за исторически паметник.
За съжаление ние закъсняхме и не успяхме да влезем вътре, но пък имахме време да се насладим на града. Той е от типа френски градове, които те карат да запомниш завинаги френската провинция.
Остави коментар: