Брой посещения:48
Градчетата и пътят Котсуолд (Cotswald towns and Cotswald Way): Карта и маршрут
Юли 2024 (July 20924)
- Мортън ин Марш (Moreton in Marsh)
- Чипинг Кемпдън (Chipping Campden)
- Чипинг Кемпдън – Стентън (Stanton)
- Стентън – Уинчкомб (Winchcombe)
- Уинчкомб (Winchcombe)
- Уинчкомб – Даудсуел (Dowdeswell)
- Челтнъм (Cheltenham)
- Даудсуел – Бърдлип (Birdlip)
- Бърдлип (Birdlip)
- Бърдлип – Пейнсуик (Painswick)
- Пейнсуик (Painswick)
- Пейнсуик – Кингс Стенли (King’s Stanley)
Пътуване до Котсуолд
Очаквахме с голямо нетърпение това пътуване поради няколко причини:
- досега не бяхме посещавали Англия
- Областта Котсуолтс (англ. Cotswalds) е известна с хълмовете, моравите и градчетата с каменни къщи от жълт Юрски варовик, а и голяма част от района е познат като Район с изключителна природна красота (англ. Area of Outstanding Natural Beauty – AONB)
- щяхме да прекараме една седмица в района ходейки по пътя Котсуолт (англ. Cotswald way) заедно с група добри приятели
Всички резервации бяхме направили още няколко месеца предварително чрез специализирана фирма за такъв тип “почивки” и брояхме дните до заминаването ни.
Англия ни посрещна още на летището с типичното си време – дъжд. И дъждът продължи през целия ни път от летището до гара Падингтън с влак, от Падингтън до Мортън ин Марш (англ. Moreton in Marsh) – пак с влак, и от Мортън ин Марш до Чипинг Кемпдън (англ. Chipping Campden) – с такси.
Първоначалната ми идеа беше да опиша всяка една от отсечките по пътя Котсуолт, които изминахме за тези 6 дни, но след като се върнахме и изминаха няколко следмици, аз не можах да различа един ден от друг – всеки ден дъжд (ситен, по-проливен, с малко късмет – слънце за накоя и друга минута) и ходене в кал. Затова реших, че е по-добре да напиша по няколко изречения за местата, където отсядахме за преспиване и вечеря.
По пътя Котсуолд: Чипинг Кемпдън-Стентън
Чипинг Кемпдън (англ. Chipping Campden) е в единият край на пътя Котсуолт (другият е в Бат (англ. Bath)). Виртуалната ми разходка из него чрез Google Maps Street View ми показа точно това, което и ние бяхме чели – каменни къщи от жълт варовик с големи и добре поддържани дворове. Ние успяхме да го видим в цялата му красота едва на следващия ден вечерта – пристигнахме по тъмно и валеше дъжд, на сутринта преди тръгваме беше мъгливо и съответно – ръмеше дъжд. Добре, че по график трябваше да спим там 2 нощи и времето се смили за малко над нас.
Приятелите ни бяха настанени в хотел, но за нас се оказа, че няма място в него поради по-късното ни включване към групата, и затова ни настаниха в Bed & Breakfast къща с името Tybrodan. Хазяйката беше отзивчива и сърдечна, но закуската й не беше особено богата (да не кажа бедна) – преобладаваха различни видове зърнени ядки. Добре, че в хладилника намерихме неща, които ние харесваме.
Първият ни преход от около 17 км беше от Чипинг Кемпден до Стентън (англ. Stanton) като преминаваше и през Бродуей (англ. Broadway). И като за първи ден дъждът беше почти през цялото време, а калта – в изобилие.
Някъде малко преди Бродуей в дъжда пред нас се появи едноименната кула (англ. Broadway Tower), която е постоена и продължава да служи единствено за атракция на преминаващите “ходещи” (англ. Walkers). В Бродуей спряхме за кратък обяд в едно кафе (киш за Зоя и руло с наденица за мене). Английското време ни отпусна около час без дъжд и успяхме да направим някои снимки на това също типично за района селце.
В пътеводителя за Котсуолт видяхме снимки на няколко диви орхидеи, растящи в района. През този ден видяхме доста от единия вид – Пирамидален анакамптис (англ. Pyramidal Orchid, лат. Anacamptis pyramidalis).
Краят на първия преход беше в Стентън, където по чудо също не ни валя и затова и снимките, направени докато чакахме такситата да ни откарат обратно в Чипинг Кемпдън, станаха доста прилични.
Вечерта беше поделена между вечерята с приятелите и четвърт-финалния мач от Европейското първенство по футбол между Англия и Швейцария.
Стентън-Уинчкомб
Вторият ни преход от Стентън (англ. Stanton) до Уинчкомб (англ. Winchcombe) бе малко повече от 12 км. На около 20-а минути от Стентън е селцето Стануей (англ. Stanway), което е групирано около имението Стануей Хаус (англ. Stanway House). От тук до края на етапа не минахме през друго населено място.
Успяхме да се доберем до хотела в ранния следобед и да направим един късен обяд в хотела.
Градчето Уинчкомб прилича много на Чипинг Кемпдън. Главната му улица (всъщност би трябвало кажа – главните улици, т.к. имаше 4 или 5 имена) бе с типичните каменни къщи, част от които успяхме да заснемем в два промеждутъка без дъжд, когато направихме малка разходка.
Хотелът в Уинчкомб (White Hart Inn) имаше интересен начин за включване на осветлението в баните – чрез въженце, висящо от тавана до вратата на банята, и някои от хората доста се измъчиха, докато открият, как да си го включат. Нашата стая беше ъглова, доста просторна и светла (с много прозорци) и ние си “простряхме” мокрите панталони и обувки на прозорците.
Уинчкомб – Даудсуел
Следващият преход (трети поред) от Уинчкомб до Даудсуел (англ. Dowdeswell) беше 8 км. Даудсуел всъщност е една малка енория близо до Челтнъм (англ. Cheltenham), където спахме тази вечер.
Този ден времето беше малко по-благосклонно към нас и ние успяваме най-после да се насладим на хубави гледки с тучни морави, цветя и овце. Видяхме и още един вид дива орхидея – Пчелоносно бръмбарче (англ. Bee Orchid, лат. Ophrys apifera).
Дъжд почти не валя и не успя да ни измокри така, както предишните два дни. Затова пък след като се настанихме в хотела и решихме да излезем, за да разгледаме и да купим нещо за обяд за следващия ден, времето пак ни напомни, че сме в Англия, и валя почти цяла вечер.
Челтнъм, за разлика от останалите населени места, където отсядахме, е голям град (близо 120 хил население). И още по-голяма разлика с другите селца и градчета в района на Котсуолтс, изглежда доста зле – запуснат, с абсолютно незабележима архитектура на сградите. И затова нямаме снимки от Челтенам (с изключение на един фонтан, имитация на фонтана Треви в Рим).
Даудсуел-Бърдлип
Преходът от Даудсуел до следващото селце Бърдлип (англ. Birdlip) беше от 16.5 км. Единственото, което заслужава да се каже за този ден, е изворите на р. Темза, т.н. Седем извора (англ. Seven Springs).
Целият път Котсуолд е добре маркиран с табели, които улесняват движението по него. Нашите двама водачи (Борис и Петко) са предварително снабдени с GPS-и и карти, които в доста случаи ни дават идеи за съкращаване на маршрута.
Минахме и покрай колежа Национална звезда (англ. National Star), специализиран в обучение на хора с физически и умствени увреждания, в чието кафе обядвахме, докато навън се изливаше порой.
Пристигаме в Бърдлип пак с дъжд и отсядаме в доста уютен хотел. Селцето е доста малко, но оставих разглеждането му за следващата сутрин, пак поради същата причина – дъжд.
Вечерята съчетаваме с полуфиналния мач от Евро 2024 – Испания-Франция.
Бърдлип-Пейнсуик
Пейнсуик (англ. Painswick) е последното градче, където отседнахме, и където прекарахме 2 нощи.
За преходът от Бърдлип до Пейнсуик (14 км) единственото по-интесено нещо, което мога да спомена, е хълма Купърс Хил (англ. Cooper’s Hill), където се провежда ежегодно надбягване с пити сирене Double Gloucester. Хълмът е доста стръмен и бягането по него след пита сирене по надолнището често води до сериозни контузии.
Пейнсуик изглежда като останалите градчета в района – каменни къщи от жълт варовик. Има голяма църква с красиво оформена градина и няколко прилични кръчми/ресторанта, в един от които гледахме полуфинал от Европейското първенство по футбол между Англия и Нидерландия. Беше доста интересно да се наблюдават реакциите на присъстващие английски запалянковци.
И в Пейнсуик ни настаниха отделно от другата група пак в Bed & Breakfast къща, този път с името Крофт (англ. Croft House). Стаята за гости беше в една пристройка на основната сграда, но доста голяма, просторна, светла, и с огромна баня с вана и душ-кабина. Но в крайните оценки, които дадохме на всички места в края на нашето пътешествие, бях принуден да дам минимална оценка на предлаганата в Крофт Хаус закуска. Дори бих отишъл по-далече и бих казал – имитацията на закуска. Предложено ни беше овесени ядки и мляко, чай, една препечена филийка хляб и малко плодове. “Желаете ли нещо друго” ни попитаха и ние поискахме сирене и колбаси. Отговора беше – “Ние не сервираме месо и сирене”. “А какво ще кажете за яйца?”. Отговор: “Ние не готвим”.
Пейнсуик-Кингс Стенли
Последният ни преход беше от Пейнсуик до Кингс Стенли (англ. King’s Stanley) – около 15 км. Краят на последната за нас отсечка по пътя Котсуолд се оказа едно твърде малко селце в близост до по-големия Страуд (англ. Stroud).
Този ден почти не валя и ние възнамерявахме да обядваме в Кингс Стенли. Но уви – плановете ни се провалиха. Оказа се, че няма къде да ядем в Кингс Стенли. Втората опция да обядваме в Пейнсуик, след като таксито но докара обрано, също се оказа невъзможна – не сервираха храна след 14:00 ч. Затова пък вечерята в ресторант, стопанисван от едно румънско семейство, беше на ниво.
Остави коментар: