Първото нещо, което веднага се забелязва в Катания, е особеният сиво-черен цвят, който поради лавата от няколкото изригвания на вулкана Етна, се е наслоил навсякъде. За съжаление това, заедно с леко занемарения вид на иначе прекрасните в архитектурно отношение сгради, оставя у посетителя малко тягостно впечатление.

Както всеки стар европейски град и Катания има своя централен площад – Катедралният площад (итал. Piazza del Duomo). Още вечерта след пристигането ни се отправихме натам. Следващите дни минавахме през него постоянно, така че колекцията ни от снимки стана доста разнообразна: дневни, вечерни, както и от високо.

Площадът се оформя от няколко сгради и два фонтана:

Най-впечатляваща е сградата на катедралата на Катания (итал. Duomo di Catania; Cattedrale di Sant’Agata). Тя е построена през 1094 г., почти напълно разрушена от двете големи изригвания на вулкана, и построена отново в стил късен барок през 18 век от един от най-известните сицилиански архитекти Джовани Батиста Вакарини (итал. Giovanni Battista Vaccarini). На фасадата й се намира възхитителната статуя на патрона на града Санта Агата.

В ляво от катедралата, макар и не непосредствено на площада, се намира абатството Санта Агата (итал. Badia di Sant’Agata). Обзорните снимки от високо са направени от нейната терасата, която е достъпна за посетители.

Другата забележителна сграда на площада е Дворецът на духовниците (итал. Palazzo dei Chierici). Голяма част от нея е останала неразрушена при голямото земетресение от 1693 г. Само последният етаж, въпреки че е в същия стил, е добавен през 19 век.

Фонтанът на слона (итал. Fontana dell’Elefante) заема централно място на площада. Той е символът на Катания и също е създаден от прочутия архитект Вакарини, който е използвал най-характерният за града камък от лава. Основата е изградена от бял мрамор. Двете скулптури върху основата са двете реки на Катания: Симето и Аменано. Отгоре е изработения от лава слон, увенчан с обелиск.

Зад този фонтан е разположен Дворецът на слоновете (итал. Palazzo degli Elefanti) – сградата, където в момента се помещава кметството. Тя е строена на два етапа – първия етаж е завършен през 1696 г., а останалата част – през 1731 г. И отново е дело на Вакарини.

Другият фонтан Аменано (итал. Fontana dell’Amenano) e създаден през 1867 г. Той носи името на р. Аменано, която дълги години е текла през центъра на града. След поредното природно бедствие коритото й пропаднало и сега реката тече под фонтана.

Една от главните улици – Виа Етнеа (итал. Via Etnea), която тръгва от този площад, носи името на вулкана Етна – причината за много проблеми през дългия период на развитие на града. Вървейки по нея се сблъскваме с още интересни сгради и площади.

Съвсем наблизо е площадът Piazza Università – оформен от две различни сгради на университета, разположени на две срещуположни страни. Едната от тях с интересен вътрешен двор. Виа Етнеa е и главната търговска улица на града. Чудесните стари сгради сега приютяват съвременни магазини и ни изкушават да ги посетим. Неусетно достигаме до статуята на Винченцо Белини (итал. Vincenzo Bellini) – известният композитор и много уважаван гражданин на Катания. Едно от най-характерните ястия за Катания – „Паста Норма“, носи името на най-известната му опера.

В най-отдалечения край на улицата се вижда вулканът Етна (за съжаление при нашето посещение беше доста замъглен).

След една приятна вечерна разходка завършваме деня, там откъдето го започнахме – минавайки покрай замъка Урсино (итал. Castello Ursino). Посторен през 13 век, той дълги години е бил кралски замък на краля на Сицилия. Губи своето значение като военен замък-крепост, когато Катания вече не е столица на Сицилия. Тогава за известно време дори е изпълнявал функцията на затвор. Това е една от малкото добре запазени сгради след поредица от изригвания на вулкана.