Пристигаме в Сан Франциско използвайки влака (хотелът ни е в едно предградие) и веднага усещаме ритъма на големия град.

След бърз поглед на една от най-оживените улици – “Маркет” (англ. Market Street) се запътваме към площад “Юниън” (англ. Union Square) – раят за хората, обичащи да пазаруват. Не сме от тях, но това е една от забележителностите на града и няма да я пропуснем. Чувствам се като пред отворен учебник по мода – сградите се натрапват с надписите си – Saks Fifth Avenue, Luis Vuitton, Tiffany & Co … безмислено е да продължавам.

Краят на годината е (малко след Коледа) и по площада все още стои празничната украса – Коледна елха редом до палми, които дори в северната част на Калифорния се чувстват добре.

Отправяме се към Китайският квартал (англ. Chinatown). Сан Франциско е известен с многобройната си китайска популация. Поради това, че те сравнително рано са се заселили, китайският квартал се намира в най-оживената част на града. Посрещат ни типичните китайски ресторанти и магазини – с многобройни дрункулки и ярки цветове. На южната страна квартала на пресечката на улиците “Буш” и “Грант” има и своеобразен официален вход – порта в китайски стил – “Портата на дракона” (англ. Dragon’s Gate).

За мен е малко странно да видя развети един до друг американски и китайски флагове, но какво пък – намираме се в най-демократичната държава.

Неусетно надписите се сменят от китайски на английски и разбираме, че сме преминали във финансовата част на града.

Пред очите ни изниква пирамидалната сграда “Трансамерика” (англ. Transamerica Pyramid) – небостъргача, който е един от символите на града.

На една от пресечките, заобикалящи пирамидата, се намира интересна триъгълна сграда, която се оказва Сциентоложка църква. Ето го разнообразието, което очаквахме да видим в този град.

Финансовата част, намираща се непосредствено на брега, е известна като Център “Ембаркадеро” (англ. Embarcadero Center). Историята разказва, че тук наблизо е намерен първия къс злато през времето на Златната треска. А щом има злато – трябват банки, и те започват да се строят.

Сега това е най-модерната част на града, затова и фонтанът Виланкорт (англ. Vaillancourt Fountain), който мнозина наричат урбанистичен Стоунхедж, въпреки че интригува, не ни учудва.

Голямата улица с трамвайни линии (още едно много рядко явление за САЩ) и стройни редици от палми, разделяща тази част на града от кейовете по брега на залива, също се нарича “Ембаркадеро”.

Почти всеки голям град има място, от което посетителят може да направи обзорен преглед. Тук това е кулата “Койт” (англ. Coit Tower) и ние не пропускаме да се насладим на Сан Франциско отвисоко.

На отиване към кулата минаваме покрай пл. “Вашингтон”, който всъщност е един доста приятен парк, където събираме сили, за да изкачим баира до кулата Койт. От северната страна на парка се намира и една от големите забележителности на Сан Франциско – църквата “Св. Св. Петър и Павел” (англ. Saints Peter and Paul Church).

Кулата “Койт” е построена с парите на една от считаните за най-ексцентричните личности на града – Лили Хичкок Койт (англ. Lillie Hitchcock Coit) и се намира в средата на малък парк, посветен на пионерите в овладяването на Запада (англ. Pioneer Park).

Доволни сме, че може да видим някои забележителности поне отвисоко, като например моста Сан Франциско-Оукланд и остров Алкатраз, защото не знаем на колко от всичко запланувано ще успеем да се насладим. Градът се оказа доста пренаселен и изпълнен с интересни обекти, дори повече, отколкото очаквахме.

Но удоволствието е по-голямо, когато вървим по крайбрежната улица, за да достигнем кей No. 39 (англ. Pier 39) – може би най-гъсто населената зона в града.

Сега вече е време да обърнем внимание и на храната, за която казват че е не по-малко разнообразна от жителите. След което ми се иска да се насладя на слънцето като морските лъвове, които са неизменна част от гледката на Кей No. 39.

По стръмните улици, които могат да бъдат изпитание за несвикналия турист, откриваме типичните за града къщи.

На свечеряване градът е още по-привлекателен.