Този ден е почти изгубен за най-големите удоволствия от всяко пътуване: туризмът и правенето на снимки, поради две причини. Едната е, че за да сме по-близо до този парк се местим от хотела, който ползвахме за посещението на Kings Canyon NP и Sequoia NP, а другата – лошото време. Всъщност загубата на време от преместването беше предвидена и затова идеята ни беше да достигнем с колата до някои от най-известните места за обзорен поглед над долината. Но лошото време определено ни изненада. Е, не отидохме директно в другия хотел, а решихме да предизвикаме времето с надежда да се оправи.

Затова се отправяме към Glacier Point – мястото, от което се вижда чудесно цялата долина. Дъждът на моменти спира и се прокрадва слънце и ние си мислим, че може и да имаме късмет. До момента, в който достигаме Washburn Point, който се намира само на 5 мин. пътуване от крайната ни цел, но мъглата така ни притисна, че нищо не виждахме

и всъщност спряхме на неочаквано появилия се удобен за нас паркинг. Така непредвидено открихме още едно място за обзор в Йосемити. И докато умуваме, заслужава ли си да продължаваме, мъглата леко се повдига, за да ни покаже красотата на парка и да ни даде възможност за няколко “драматични” снимки (моето определение за снимки в лошо време). Очаровани правим първите си снимки на Халф Доум (англ. Half Dome – полукупол), водопадите Върнал (англ. Vernal Falls) и Невада (англ. Nevada Falls) и решаваме, че нищо не е в състояние да ни откаже да продължим.

Упоритостта ни се възнагради, защото когато достигнахме Glacier Point,

дъждът почти спря и мъглата се вдигна. Това ни даде възможност да видим за първи път и водопадите Йосемити (англ. Yosemite Falls) – Горния и Долния Йосемити водопади. И тъкмо, когато вече мислехме, че денят ще продължи по направената програма, отново заваля. Групата ни се раздели, двама по двама, с идеята да се приберем в хотелите, в очакване на следващия ден.

Пътувайки надолу, времето пак ни даде измамна надежда. Това ни накара да останем в долината Йосемити (англ. Yosemite Valley). И така целия следобяд – ту си тръгвахме, ту оставахме, правехме “драматични” снимки на най-известните обекти и много силно си мечтаехме следващите дни да не са такива, за да не си останем само с тези впечатления.