Започваме деня с посещение на базиликата „Санта Мария Маджоре (намира се много близо до хотела, в който сме отседнали). Това е най-старата (още през 4 век на това място е имало църква) и най-голяма църква в града посветена на Дева Мария.

В нея са гробниците на няколко папи и други важни за града личности (като обичания художник и архитект Бернини).

Вътрешността и куполът й са внушителни и не оставят съмнение за важността на базиликата. Тук също има Сикстинска капела, която въпреки че не е толкова известна, както тази във Ватикана, е достатъчно интересна.

За българите тази църква е интересна с факта, че тук за първи път през 869 г. са осветени славянските богослужебни книги и славянският език е обявен за литургичен. В базиликата се намира и паметна плоча на Св.св. Кирил и Методий.

Започвам да си мисля, че сме си поставили неизпълнима цел да опознаем Рим за толкова кратко време.

Този ден, а по-късно и следващите, непрекъснато си задавах въпроса „Как е възможно да съществуват такива внушителни сгради от толкова стари времена?“ Колкото повече научавахме за Колизея, Римския форум и Палатинския хълм, толкова по-впечатлени оставахме.

Виждахме само части от невероятни строежи, а по-късно намерихме книги за тях, които с различни слайдове показват какви са били те.

Турът, който е организиран е много подробен и картата, която всеки турист получава, дава достатъчно информация за всяка от забележителностите.

Пренесени в стари времена, започваме да снимаме – запечатваме Арката на Септимий Север (построена още през 204 г.), Базиликата на Максенций и Константин и още много други, но за мен по-важно е чувството на преклонение и възхищение, което пораждат подобни места. Подробностите са за историците и археолозите.

Решаваме да сменим гледната точка и се отправяме към фонтана Треви.

На път към фонтана минаваме покрай колоната на последния „добър“ император – Марк Аврелий.

Историята на Рим помни не едно военно действие. Тази колона е своеобразен апотеоз, защото цялата е покрита с военни сцени.

Едно от нещата, пленяват посетителя, са фонтаните на Рим, а най-големият в стил Барок и най-известният от тях е фонтанът Треви (итал. Fontana di Trevi). Името Треви идва от италианското tre vie (три улици) защото е построен на място свързващо 3 улици. За фон на фонтана е използван двореца Поли (итал. Palazzo Poli) където темата на фонтана “Укротяването на водите” е умело съчетана с триумфалната арка и коринтските колони на двореца.

Тук е имало виадукт още преди новата ера. През 1732 г. фонтанът е започнат от Никола Салви, но довършен след неговата смърт.

Неговата известност може би е свързана с легендата, че ако хвърлиш монета тук, ще се върнеш в града или пък с това, че се появява в много филми, най-известният от които е La Dolce Vita на Фелини. Желаещите да се върнат в Рим не са малко и затова мястото е едно от най-големите туристически атракции и денем, и нощем.